Госпожицата
Госпожицата носеше чадър. Винаги и навсякъде. Тя посещаваше най-прашните и спокойни места в града – библиотеката, читалището, клубовете по интереси. От малка вярваше в предзнаменованията и винаги откриваше по някое, когато мислеше, че и се случва нещо важно. Имаше собствена система да проверява хората и събитията – спираше за момент неподвижно, преставаше да мисли и се ослушваше в тишината. Едва след това се впускаше в едно или друго или завързваше ново запознанство. Не че чуваше нещо, просто се вслушваше в себе си – това на мнозина се струваше налудничаво, но и прощаваха.
Този следобед тя умишлено беше освободила за себе си – да се скита като безпризорна из най-затънтените места в града и да пие кафе, само с чадъра под ръка.
Първо реши да отиде до зоопарка, но по пътя видя стария, грохнал Младежки дом, в който бродеха само пенсионери и прецени, че там ще бъде достатъчно празно и тъмно, за да се скрие човек за едно кафе. И влезе. Вътре, на единствената заета маса в сладкарн ...