Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален човек. Просто много обичам тази част на есента. Даже вчера , нали беше неделя, а аз така и така бях станала рано, се чудех какво да правя и как да уплътня едни четири часа до обяд, та седнах пред един фонтан,зазяпах се в него, в къщата насреща, в дървото и нюансите на сенките и откарах един час взирайки се в една точка. За капак заведението на заден фон беше отворило или не беше затваряло, не знам,но пускраше наистина свежа музичка- нещо като чил аут в метъла или там около тоя стил нещо. Та т"ва си беше почти медитация, което по едно веме ме жегна и се сетих, че е неделя и тръгнах да се видя с един приятел. Влязох в близката църква и го видях. Беше си същият какъвто го помнех, ни повече, ни п ...