Граници
Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мегдан. Дробовете им поеха чистия балкански въздух, няколко мухи прелетяха пред тъмните им очила, отблъснати от миризмата на силния парфюм.
- Прекрасно място, тихо и спокойно! Как не съм го знаел досега? - промълви
с възхищение най-възрастният от тях. - Самият рай, на няколко крачки от големия град.
Думите му бяха заглушени от смеха на останалите. На прага на кметството
ги очакваше самият "господар" на селото. Едър балкански субект, познат на всички от околноста с гостоприемството си. Откакто го избраха селският събор се празнуваше с радиоводещ, народен оркестър и фолкдива -" звездата на вечерта. Канеха се все отбрани гости - верни другари, роднини и полезни хора.Опъваха се богати трапези, а народът на своя празник се чувстваше, като в чуждо лозе. Стоеше отстрани и гледаше, като просяк. Нямаше за него купонче, запазено място на масата. Нямаше уважение! Какво му трябева на селяка? Два - три такта и лудва на хорото. Благодарен е до гроб.
- Заповядайте! Голяма жега е днес, но вътре е хладно. Бързо влизайте! - кметът отвори широко вратата на своето кралство.
Гостите се настаниха удобно по местата си и след ободрителната почерпка отвориха картата на селото. Апетитна хапка, земя плодородна! Днес границите й ще бъдат прекроени, нагодени според нуждите на проекта. Няма закон, няма справедливост! Има един Бог - кмета! Раздава, на който заслужава! Но за края ще Ви разкажа, когато го разкатая! Границите ги зная от дядо и тате, умираха за тази земя, умирам и аз!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
