Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мегдан. Дробовете им поеха чистия балкански въздух, няколко мухи прелетяха пред тъмните им очила, отблъснати от миризмата на силния парфюм.
- Прекрасно място, тихо и спокойно! Как не съм го знаел досега? - промълви
с възхищение най-възрастният от тях. - Самият рай, на няколко крачки от големия град.
Думите му бяха заглушени от смеха на останалите. На прага на кметството
ги очакваше самият "господар" на селото. Едър балкански субект, познат на всички от околноста с гостоприемството си. Откакто го избраха селският събор се празнуваше с радиоводещ, народен оркестър и фолкдива -" звездата на вечерта. Канеха се все отбрани гости - верни другари, роднини и полезни хора.Опъваха се богати трапези, а на ...