Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, а тя притискаше колкото можеше към пианото пръстите си, опитвайки се да поправи сгрешеното, но така всичко се срина. В душата ù настана празна дупка, подиграха ù се за нея звездите, обърнаха към нея слепи погледи. В краката ù се впиха тръни, обвиха и глезените ù, и пръстите, изпиха ù живителния дъх. Тя затърси нещо да я поправи... но го търсеше на грешното място.
Изоставено подземие с мебели протъркани и ухание на липса. Той я въведе напред в малка стая, където мазилката се лющеше и падаше бавно в косата бледа на Малката Лия. Заплете се в кичурите ù с цялата си омраза, с годините на мрачност обгърна я, от чистотата на младата жена не остана и помен. Тя затвори ума си, изтри всички мисли и ка ...