Грешката
3 min reading
Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, че тежка нощ ги чакаше. Разшъта се булка Стоеница - отряза бая голямо парче осолена сланина и го тури в торбата, заедно с един самун хляб и няколко глави кромид лук. Извади от по-малките манерки и напълни едната с ракия, а другата - с червено вино. Добре, че Стоян навреме видя що върши, та я смъмри: - Свидлива жена си ти, ей! Я сипи в големите манерки! Не ги искам за комка, за нощна пусия ми трябват! Засрами се младата булка и скоро грешката поправи. Сети се, че водица на мъжа си не е наляла и грабна плетената дамаджанка, ама Стоян дигна ръка и властно я спря: - Съседски Дончо вода носи, че той за друго не става. И тъй, когато луната хвърли надменен поглед над притихналото селце, ловджиите вече бяха навлезли в корията. Преди няколко дни Иван Фурлина беше обходил тия места и бе видял разровени корени, а картофената нива, що се разстилаше досами гората, я намери разрита надлъж и нашир. Тук някъде се криеха пакостливите глигани, тук, и дай Боже, сега късмет да имат, че да опукат някой! Взираха се нашите хора във всеки храст и при най-лекото шумкане бяха готови да стрелят. На Стоян Памука бая му попресъхнаха устата и от време на време с едната ръка понадигаше манерката с винцето, додето с другата придържаше пушката. Към ракийката не смееше да посегне, че тя право в главата удряше, ама винцето бе леко, с него страшно нямаше. Дончо, някак накокошинен, досущ приличаше на кучето Джони. Той дори ушите си беше наострил - тъй усърдно дебнеше и като че ли очите му святкаха. Иван пристъпяше внимателно, на пръсти, гледаше да не се изложи пред побратимите си. По едно време нещо разклати храсталаците. Стоян бързо вдигна пушката си и стреля няколко пъти. Нещото измуча, а след туй се чу шум от свличане на едро туловище. Дончо прибяга, разгърна клонаците и уплашено извика: - А-а-а, селският бик!... - Бре! Ами сега?! - затюхка се уплашено Стоян. Иван Фурлина първи се съвзе и рече: - Бързо да си ходим по къщята, че ако се разбере каква сме я свършили, не само бика ще плащаме, ами и за смях ще станем! Нашите ловджии се обърнаха кръгом и набегом, та право при жените си се прибраха. Обясниха им, че нощта не е достатъчно ясна и хич не е време за лов. Сетне си хапнаха и пийнаха по домашному. Като се поотпуснаха и разгорещиха, разказаха на невестите си по някоя ловна история, ама то с жени мухабет става ли? Дяволско творение са те - във всичко се съмняват, на нищо вяра не хващат!
© Росица Танчева All rights reserved.
