Кам седеше на перваза с лице към покоите на кралица Херенити. Тъмни сенки го закриваха и ако не беше проговорил дори нямаше да го забележа.
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи той от перваза и протегна ръка към мен. - Нека махнем тия дрехи с ужасен цвят и се присъединим към празненството.
Погледнах надолу към затворническите си дрехи и установих, че не се бях преобличала или къпала от три дни.
За миг се вцепених.
- На празненството ли?
- Аха. - рече той кимайки многократно и ме дръпна за китката.
- Но, празнуващите не ме харесват особено! - хленчех след Кам докато ме теглеше след себе си.
- Белия цвят не вдъхва привлекателност на никого. - увери ме той. - Щом се преоблечеш даже няма и да те познаят.
- Но... - започнах аз когато Кам спря и ме издърпа пред себе си като ме бутна в една мрачна стая.
- Няма "но" . - рече той настоятелно и светна лампата на стаята в ко ...