/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за първи път се срещам. Толкова ли успешно залъгва гримът ми и самата мен? Гримирана в образ… Ако покрия всичките отпечатъци на времето с фон дьо тен, дали спирам тиктакането на секундите или пък забравям за старата история, покрай която придобих и първите си два бели косъма, боядисаните... Малко пудра, коректор и мога да залича безсънните нощи, прекарани в бясна мисъл, преигравали стотици ситуации, задавали въпроси, чийто отговор все още търся… А ружът в невинно-прасковен цвят – ще успее ли да поддържа илюзията, че въпреки всичко преживяно притежавам така чаровната и трогателна способност - изчервяването… Ако очертая веждите си с молив и им придам желаната извивка, дали ще скрия от себе си исти ...