BG-bodil (Люсил)
82 1459
30.10.2010 г., 17:12 ч.

Гримирана в образ 

  Проза
1055 0 8
1 мин за четене

/...размисли в едно огледало.../

 

Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за първи път се срещам. Толкова ли успешно залъгва гримът ми и самата мен? Гримирана в образ… Ако покрия всичките отпечатъци на времето с фон дьо тен, дали спирам тиктакането на секундите или пък забравям за старата история, покрай която придобих и първите си два бели косъма, боядисаните... Малко пудра, коректор и мога да залича безсънните нощи, прекарани в бясна мисъл, преигравали стотици ситуации, задавали въпроси, чийто отговор все още търся… А ружът в невинно-прасковен цвят – ще успее ли да поддържа илюзията, че въпреки всичко преживяно притежавам така чаровната и трогателна способност - изчервяването… Ако очертая веждите си с молив и им придам желаната извивка, дали ще скрия от себе си истинската им форма, която навремето някъде четох, че означавала чувствителна и скромна личност… Дали червилото по устните ще има по-сладък вкус от онзи… И дали усмихнатите бръчки действително са от смях, та аз ги ползвам и когато плача с глас… Очите. Как да замъгля тези ярки, бездънни събирачи на спомени и как да затворя кориците им. Не обичам тъмни очила. А сенките, колкото и черни да са, "очевидно" никога не са били достатъчно страховити, за да прогонят дръзките, търсещи сензации, четящите без разбиране… чужди лица. Всъщност аз съм открит човек, пазещ линиите по живота си. „На лицето ти е изписано.” Има дни – не блести отражението ми, но ме отразява.

© Люсил Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без маски и без грим можем ли да издържим....Поздрав Люсилче ,на огледалото кажи че е объркало...душата ти блести!!!
  • Сърдечни благодарности за милите думи и подкрепата, Ивон, Борис! Силата ми определено не е прозата, но продължавам с опитите по-скоро заради някаква потребност, надявайки се да ми бъде и полезно упражнение в този нов за мен стил Благодаря ви още веднъж!
  • Люси, огледалото дето ще те отрази... още не са го пуснали на пазара! ... неотразима си!
  • Много ми хареса, Люси!С поздрав!пп.Някъде бях чела, че до 30 години човек има лице от Господ, а след това каквото заслужава!
  • Веселка, честно да си кажа, не знам дали бих могла да нарека това "проза". Понякога думите в стих не са ми достатъчни, ограничават ме и тогава ги нахвърлям по-небрежно - в текст. Така се получава този стил... Благодаря ти, много ми е ценно мнението ти!
    Ангел, разбираш ме, идеално! И на теб благодаря от сърце за подкрепата!
    Ева, фрапиращият грим не се харесва, но защо ли така масово се използва... и в пряк, и в преносен смисъл.
  • „На лицето ти е изписано.” Има дни – не блести отражението ми, но ме отразява."
    по принцип фрапиращия грим не се харесва... естественото съчетано със семпло, стилно подчертаване...а колкото до фон дьo тена...това е най-гадното нещо...
  • Май в целия си живот играем роли... толкова зависими сме станали от Успеха...
    Поздрави, Люси - мисля, че те разбирам!
  • Много си добра и в прозата!!!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??