ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори убиеца, пред някое призрачно или демонично същество. Но отвътре не излизаше никой.
Погледнах към къщата на Нико - малка, уютна, но безопасна. Да, по някакъв неуловим за въображението ми начин, къщата изглеждаше безопасна - с двата светещи прозореца, с малкото дворче и с голямата череша отпред. Исках в този момент да съм там - и не само да бъда с това прекрасно момиче Нико, а и да съм далеч от опасността.
ОПАСНОСТ! Думата изникваше твърде често в разсъдъка ми, сякаш е частица, витаеща около мен и търсеща начин да се слее със същността ми. Дали не бе сигнал - сигнал от защитният инстинкт за самосъхранение? Или пък предсказание от невидима сила, целяща да ме насочи към онова, което ме очаква?
Опас ...