Гръмогласие (Писмо до моята учителка)

        Благодаря Ви за красивото

пожелание, госпожо Б!

       Мъчно бих намерил думи из своя твърде ограничен речник, с които да опиша небивалата благодарност, която изпитвам към Вас в настоящия момент. Благодаря Ви за всяка една задача с нелепо условие, която сте ми поставяли. Благодаря Ви за всяка трудна и непосилна домашна работа. Благодаря Ви за всички ония упражнения на тестовете (през месеците априлий и май), които се впиваха в сърцето ми така, както трескà се забива в петата на дете, и така както Мурадовата Османска империя се впи между сръбските държавици и българските такива през 1388г. Без да премина по тия трудности, които поставяхте пред мен, аз надали щях да бъда този, който съм днес.

       Обикновеният учител преподава на децата си част от учебния материал, а истинският учител им разкрива тайните на вселената и в часност тайните на живота. Вие сте истински учител и образец за стойностен човек, надарен с безброй добродетели, на които биха завидили дори безсмъртните богове на античните народи и истинските благородници. Радвам се, че волята на нашия единствен, правдотворен, слънцедаващ, всемогъщ Бог-слово, частица от всеки един човек по тая земя, беше да ми позволи да Ви срещна и да бъда ваш ученик макар и за кратък период от време. Обичам Ви, госпожо Б.! Не спирайте да будите светлината на познанието у подрастващите, дори когато това изглежда непосилно. Аз вярвам във вашата сила и зная, че след като се справихте с мен, сиреч с дивия и необуздан варварин, ненавиждащ прекаления хуманизъм на някои български поети, Вие можете да се справите с всеки останал ученик по нашия огромен иначе свят. С българин може да се излезе наглава, но с българка – това е просто невъзможно! Особено ако тази българка има червен цвят на косата, бил той естествен или не. Бъдете жива и здрава и нивга не прекланяйте глава под страшния ярем на нашето време, носещ неособено звучното название „депресивно състояние на ума”. В случай, че се пръкне небивало дълбок и непрогледен мрак, не спирайте да сеете звезди!

       Тия слова написах сам аз (Андрей Андреев) в лето 7526(2017) на ден деветнадесети от месец юний. Дано Бог се смили над нас и нашите грешни душѝ. Амин.