Гузна съвест

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея. 

Историята е следната:

Започнаха по едно и също време работа в ДСК. Ивана изкара стажа си и я назначиха веднага. Пепи дойде малко по-късно. Беше дъщеря на шефката й. По онова време беше забранено майка и дъщеря да работят заедно. Хитро, най-големите злоупотреби стават със свои хора. Преместиха новаците в един филиал на касата. Там ги обучиха. Само хубави спомени останаха от съжителстването им. Пепи беше красиво момиче, без самочувствието на мамино детенце. Заедно обслужваха клиентите, пиеха  кафето и споделяха любовните си преживявания. Дори и на гледачка бяха. Позна им. Двете се омъжиха за първите си любови, народиха по две деца. 

Върнаха ги в централния клон на банката и ги сложиха в различни служби. Малко по-малко се отдалечиха една от друга, появиха се нови приятелки, но уважението остана. Търкулнаха се десетина години, дойде демокрацията. Ивана беше завършила УПК към ИТ, а Пепи само гимназия. 

Искаха им икономическо образование. Ивана подаде документи и бе приета по успех. Започна да учи задочно банково дело. Изведнъж Пепи й стана отново колежка. Знаеше, че не беше силна ученичка. Призна й, беше си платила. Всяко училище си има спонсори и си пази определени бройки за тях. Така се изнизаха двете години. Ивана беше при същата класна/беше станала зам.-директор/. Познаваше я много добре, никога не преписваше. Пепи си позволяваше да го прави, както и всички останали колежки. От целия курс имаше две пълни отличнички, едната бе Ивана. 

Заговори се за съкращения в ДСК. Момичето без връзки знаеше, че ще бъде една от тях. Демокрацията промени правилата, всеки бе човек на някого и той го защитаваше със зъби и нокти. Така Ивана загуби работата си, а Пепи и до днес е на работа в клона. Не я намрази, напротив радваше й се при всяка среща, при всяко обаждане. Нямаше вина за нищо. Щом поддържаше отношения с нея, значи беше е оценила, като човек. Това я

правеше щастлива.