Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
Започнаха по едно и също време работа в ДСК. Ивана изкара стажа си и я назначиха веднага. Пепи дойде малко по-късно. Беше дъщеря на шефката й. По онова време беше забранено майка и дъщеря да работят заедно. Хитро, най-големите злоупотреби стават със свои хора. Преместиха новаците в един филиал на касата. Там ги обучиха. Само хубави спомени останаха от съжителстването им. Пепи беше красиво момиче, без самочувствието на мамино детенце. Заедно обслужваха клиентите, пиеха кафето и споделяха любовните си преживявания. Дори и на гледачка бяха. Позна им. Двете се омъжиха за първите си любови, народиха по две деца.
Върнаха ги в централния клон на банката и ги сложиха в различни служби. Малко по-малко ...