Гълъбин и двата гълъба
Multi-part work
-
1021 1Prose
-
Prose
-
1152 6Prose
В едно село живял селянин на име Гълъбин. Гълъбин имал два гълъба. Той ги хранел поил и много ги обичал, но забелязал, че дори и такива създания, колкото и невинни и чисти да били, серат и цапат.
Колкото и прост селянин да бил, Гълъбин се вглъбявал в себе си и мислел постоянно за битието и за заобикалящият го свят, и запитал себе си: Възможно ли е тогава да има някакво абсолютно чисто същество?
Мислил доста задълбочено, тъй като въпросът бил сложен и изисквал изтънчено разглеждане.
В главата на Гълъбин се образува следната картина: Всичко съществуващо винаги се цапа, когато и където и да се намира, каквато и форма да образува. Само това огромното, което съдържа всички форми в себе си, тоест най-голямата форма не може да бъде изцапана, защото не може да бъде докосната.
Тази диагноза накара иначе дрипавият, сух, клет и прост селянин да си зададе и друг въпрос, а именно:
Туй най-голямото, огромното нещо никога ли не се цапа и ако не се цапа това означава ли, че не взаимодейства с всички останали, които се цапат, защото е ясно,че ако има контакт с тях ще се оцапа!?
Но тъй като Гълъбин по природа бе изключително прост реши, че сега не желае да мисли по този въпрос и продължи със старите си занимания.
© Куни Тодоров All rights reserved.
