Mar 17, 2018, 10:17 PM

Гълъбът на св. Иван Рилски 

  Prose » Narratives
1698 3 3
2 min reading
Казват, че било възможно всяка емоция да има цвят, мирис, глас и образ. Превалила почти половината си живот и отдавна спряла да вярвам в чудеса, аз видях Надеждата. Тя е бял гълъб.
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тръпен от болката на безсилието и чувството за край. И са ти останали единствено молитвите. И молитвите имат цвят, не вярвате ли? Оранжев е. Като пламък на свещ. Онези същите свещи, които палиш в църквата на празник, защото така е прието, защото и ти трябва да се отчетеш – прекръстваш се набързо и изпросваш бързешком „да са здрави всички“ – и бързаш по други, по-важни дела. Не ставало така. Молитвата трябва да се изплаче с очи, подлютени от взиране в оранжевото. Да те опари.
Бях дошла тук, на това Островче на надеждите, стъпило до оживен софийски булевард, защото едва предишния ден един делови и безстрастен глас професионално ми беше обяснил,че не може да ми каже за колко време светът ми ще св ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??