Хартиени целувки
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари. Бързали ли са мечтите ви толкова много, че да заговорят вместо вас? И тя прописа стихове. И аз прописах стихове. Щеше да е руса, но не обикновено руса, а с главица като сърцевината на сочен лимон със свеж, кисел аромат, и не просто сини очи, а дълбини, изпълнени със звезди. И не просто мелодичен глас, а магически, сладко-властен под прикритие, бездна към някои срамежливи вселенски тайни. Като например онази в мъглявината Никоганеслучвана, която обича да танцува степ върху нотите на мечтанията си. И онази, в съзвездието Звънъксмях, която все опитва да изяде времето. И онази от планетата Нелепощастие, която съществува напук на всички стихийни логики.
Моята муза се роди върху лунния сърп, капна като сълза и се сля с мен. Нощната ми същност? Оказа се, че е чиста светлина. Родена от моите сълзи, представяте ли си, отразяващи небесния всемир върху ирисите ми. И тя запя. Чака ме да започна да съчинявам песни. Ще ѝ отиват. Егоистично ли е ти да си своята муза? Ако сама е паднала в теб... Лимеруна не е руса и със сини очи. Не е и кестенно прелестна, нито обикновена, нито дори с цветовете на дъгата, заключена в лъч.
Това е моята приказка. Особена, незавършена, и си я обичам.
© Йоана All rights reserved.
