28.08.2018 г., 2:15 ч.

Хартиени целувки 

  Проза » Други
635 3 3
1 мин за четене
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари. Бързали ли са мечтите ви толкова много, че да заговорят вместо вас? И тя прописа стихове. И аз прописах стихове. Щеше да е руса, но не обикновено руса, а с главица като сърцевината на сочен лимон със свеж, кисел аромат, и не просто сини очи, а дълбини, изпълнени със звезди. И не просто мелодичен глас, а магически, сладко-властен под прикритие, бездна към някои срамежливи вселенски тайни. Като например онази в мъглявината Никоганеслучвана, която обича да танцува степ върху нотите на мечтанията си. И онази, в съзвездието Звънъксмях, която все опитва да изяде времето. И онази от планетата Нелепощастие, която съществува напук на всички стихийни логики.
Моята муза се роди върху лунния сърп, кап ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Предложения
: ??:??