Скъпи татко,
Този път ти пиша не за да ти кажа, че все още те мразя. Исках просто да те попитам как си? Как се чувстваш? Как се отдалечихме, забелязваш ли? Как всичко това се отдалечи? Твърде много въпроси без отговори, но аз ги знам, татко. Мисля за въпросите и отговорите още от деня, в който ме остави. Аз няма да забравя този ден, татко. Бях на дванадесет години, а си спомням сякаш беше вчера. Спомням си, когато излезе от вратата с куфарите, когато запали автомобила и никога повече не чух звука от твоя автомобил... нито гласа ти.
Е, щастлив ли си там далече? В този голям и широк свят – това беше мечтата ти – да пътуваш. Надявам се да си щастлив. Мислиш ли за синовете си? Липсва ли ти малкото ти момиченце? Когато се отпуснеш в хубавото ти легло, когато положиш главата си на възглавницата, как спиш спокойно? Сигурно сънуваш хубави сънища, за страхотния ти живот, там, далеч от семейството ти. Е, татко, аз те сънувам всяка нощ.
Беше дълъг и труден път без ти да ме закриляш. Защо не беше ...