Хектор
Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеяно портиера и се качи с досада в асансьора. Очертаваше се поредната скучна и дълга вечер.
Пакетчето пред вратата го накара да се усмихне. Значи все пак пратката бе доставена в срок. Повдигна малката кутийка и започна да я разопакова, отключвайки.
Фирмата рекламираше отскоро своя „уникален” продукт – сънища по избор. Устройството бе скъпо, но производителите обещаваха преживявания, от които всеки да се чувства прероден. А неговите дни напоследък бяха така сиви, че след поредното гледане на реклами, превъзнасящи устройството, той най-накрая реши да опита.
Хвърли палтото на пода (чистачката трябваше да си заслужи парите), после и дрехите по пътя към банята и влезе като Аполон под душа. Огледа се критично в огледалото. Още бяха стегнати мускулите и кожата блестеше като слонова кост, макар да бе разредил тренировките по бойни изкуства заради бизнес-срещите.
Водата отмиваше напрежението и черните мисли. Когато излезе и се погледна пак в огледалото, кимна доволно. Още не беше изгубил форма.
Вървеше към креслото, оставяйки мокри следи по пода. Наведе се и взе пакета. Стигна до средата на инструкциите, в които нямаше нищо сложно. Отвори капака и огледа сензорите. Приличаха на онези джаджи за кардиограми, които бе виждал в лекарските кабинети. Извади ги и обърна кутията да провери дали съдържа друго. Изпадна малък червен кръг с удивителен знак, но той не му обърна внимание.
Застана пред голямото огледало и започна да разглежда схемата, нарисувана на едната страна на кутията. За няколко минути бе готов. Жалко, че трябваше да свали сензорите от себе си и да изчака времето за сън.
Седна в любимото си кресло. Косата му, мокра от взетия душ, го гъделичкаше и той с досада разтърка глава в облегалката. Започна да разучава менюто на сънното устройство. Погледът му недоволно се плъзгаше по списъка, докато стигна до края. Върна се нагоре и видя, че на прегънатата крайна част има написано нещо. Разгъна”ухото” на кутията и прочете „Хектор”, надраскано с тънкописец.
Спомни си Омир, троянския воин и драматична му съдба. Хектор бе любимият му герой от поемата. Заради него имаше проблеми с преподавателя в училище, смятащ, че Ахил е идеалният воин, а момчето мислеше друго. Да бъдеш различен се оказа опасна диагноза във времето, в което живееше.
Мисълта му подскочи и го пренесе в малкия офис, където прекарваше дните си, между папките за анализи на сделки. В душата си искаше да бъде воин, да се бори с времето и Съдбата като Хектор. Но Троянецът, приятелю, каза си той, загубва живота си чрез измама. Дори в онова толкова отдалечено време законите са били същите. И все пак, (недоволството му изригна като вулкан), Хектор е загинал в битка, докато аз пропилявам мъжката си енергия зад бюро.
Младият мъж тръсна мокри коси. По дяволите глупавите указания! Майната им на инструкциите и досадните предупреждения! Сложи сензорите върху себе си и зададе в менюто „Хектор”. Натисна стартиращия бутон и изчезна във времето и пространството.
Усети замайването, после слънцето го блъсна в лицето. Около него воините говореха за предстоящата битка. Заслуша се в техните думи и непрекъснато повтаряното име Ахил го вбеси.
- Ахил може да бъде победен и аз ще докажа това – извика той на троянците около себе си.
Мъжете го погледнаха изненадано, но после възторжено вдигнаха копия и изреваха:
- Слава на великия Хектор!
Битката бе в разгара си и той търсеше с поглед Ахил. Знаеше нещо, което никой не предполагаше - Ахил може да бъде убит и той знаеше как. Само трябваше да го уцели в петата. Ето предимството да живееш в 21 век, да си учил история и да си чел „Илиада”.
Мерна щита на ахееца и се втурна към него. Цялата сдържана ярост от годините зад бюрото изригна в душата му и даде стоманена твърдост на неговата ръка. Оказа се лице в лице с врага, но не трепна. Имаше умения от тренировките по бойни изкуства, които караха Ахил да отстъпва изненадано в определени моменти. Това го нахъсваше повече и той помиташе като ураган съпротивата на ахееца, докато го просна по гръб и заби копие до дъно в хрущящата гръд на мъжа. Дръпна шлема му и застина разочарован. Това не беше Ахил! Ахеецът не можеше да бъде прободен в ребрата. По дяволите, бе видял сметката на Ахилевия приятел Патрокъл.
Не чуваше виковете на своите воини, не виждаше кръвта, която попиваше в земята. Усещаше само горчиво разочарованиие и гняв. И този свят е пълен с измама, какво правя, за бога, тук?
Огледа се безпомощно и в съзнанието му просветна комбинация от цифри като онези червени надписи „Изход” в старомодните киносалони. По-скоро усети, отколкото разбра, че цифрите са парола за връщане в действителността и ги натисна с очи.
Креслото бе мокро от потта му и младият мъж свали сензорите треперещ. Раздвижи ръката си и по нея видя кръв, но не беше негова. Разгледа тялото си внимателно. Имаше плитка рана на лявото бедро и охлузване на прасеца. Рамото го болеше, а на гърдите му личеше отпечатък от бронзовия нагръдник.
Значи наистина преди малко е бил Там и е участвал в битка. Потърси указанията и зачете отново – изрично предупреждаваха устройството да не се ползва близо до влажна повърхност, тялото да бъде сухо, а джаджата да се включва само непосредствено преди сън.
Погледът му се рееше безцелно из стаята, когато съгледа червения кръг с удивителен знак. Повдигна го и прочете надписа - „експериментално”.
Сега всичко му се изясни. Затвори очи. За миг прехвърли живота си през последните няколко месеца и стисна юмруци. Върна се в миговете преди да напусне съня и енергията на дива ярост го завладя. Там беше воин, истински мъж, победител. Не скучен служител във фирма, който има живот от разчетени дни за всичко.
Отново взе сензорите и ги обърна в дланта си. Искаше да се върне обратно. Знаеше каква е съдбата на Хектор, но знаеше и каква е съдбата на неговия противник Ахил. Можеше да живее скучно до края на своите дни или да загине като герой.
Младият мъж влезе решително в банята и пусна горещия душ. Водата изми умората и стопи болката в рамото. Мислите му препускаха като бързи коне и той изпита дива жажда да бъде с троянците пак, изтича мокър до устройството, закачи сензорите по себе си и полетя във времето.
Стоеше зад крепостната стена и гледаше насреща. Слънцето сушеше мократа му коса и той вдъхна топлината като глътки живот. Усети леки стъпки и се обърна. Млада красива жена с малко дете вървеше към него. Андромаха! Името разцепи мисълта му. Тук бе обичан, имаше син, който носи кръвта му. О, той знаеше наизуст репликите на прощаването си с Андромаха. Любимата му част от „Илиада”! Гледаше жената и малкия, а душата му се изпълваше с обич и вяра. Животът му придобиваше смисъл. Това е измислен сън, виртуална полуреалност, крещеше някакъв остатък от разум в него, но той не обърна внимание. Знаеше какво го очаква в последния бой, но и знаеше, че има шанс да прободе Ахил преди да пристигне Атина и да довърши него самия с подла измама.
Прегърна жена си, целуна детето по челото и излезе пред портата на крепостта. Слънцето прегаряше кожата му, а Ахил приближаваше. Смъртта плуваше като птица в очите му, но щеше да свърши като герой - оплакан от любимата Андромаха, възпяван от Омир. Видя в мисълта си комбинацията от спасителни цифри, трябваше само да ги докосне с очи, за да се върне обратно. Да стане отново чиновник, повелител на дебелите папки, хирург на скучните сделки, бизнесмен с програмиран живот.
Мъжът стисна копието и тръгна към противника.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Възможност да бъдеш себе си в едно друго измерение, където душата оопределя личността ти, без да е зависима от тялото в родната реалност.
-
Благодаря на всички вас за милите думи, подкрепата и пожеланията. Те означават наистина много за мен!
Поздрави и усмивки на всички! -
!Прочетох с интерес разказа.Хареса ми
-
Достойно и качествено(както винаги), та дори да се постави и като филм!
Или*! -
Животът е избор между тук и преди
-
Илияна, благодаря за удоволствието! Поздравления!
-
Добър вечер Илияна!Благодаря ти !Имаша отличен и от мен!!!
-
Ивон, Константин, благодаря!Малко са книгите от поредицата "Галактика", които са ме грабвали. Затова много се радвам, че сте прочели и харесали моя малък разказ. Поздрави!
-
И аз харесвам и помня "Унирофилм" на Лино Алдани. Единствената "Галактика", която сколасах да си купя, освен "Сините пеперуди" на Павел Вежинов (не се харчеше хич).
Поздрави. -
Севи, стилът е същият. Просто отдавна исках да разкажа това. Може би звучи по-различно, но усещането, докато го писах, беше същото, както при всички останали разкази. Радвам се, че ти допада.
Ронда, Светлана, благодаря за хубавите думи!
Поздрави! -
Свободата да избираш какво и как да ни разкажеш по един запомнящ се, лично твой начин винаги ме е впечатлявала. Благодаря ти за удоволствието, Илиана!!!Сърдечни поздрави
)) -
Росица, Дочка, Мария, благодаря ви! Удоволствие беше и за мен да бъда с Хектор в неговата последна битка. Радвам се, че сте усетили идеята на разказа. Поздрави и усмивки!
-
Чиста проба удоволствие беше разказът ти за мен, Ина! Поздрав!
-
Увлекателно и интригуващо.Кой е реалния свят? Този, който е в нас или който е около насБлагодаря ти.
-
И аз мислено напуснах кантората и сякаш още съм с Хектор...
Много хубав разказ! Поздравления, Ина! -
Доста по-различен е, но и се докосва до другите разкази. Хектор може да бъде всеки един от нас. Благодаря ти за прочита! Поздрав!
-
Отново поднасяш интересен разказ, Илияна!!! Хареса ми много!!!
-
И аз благодаря, Ангел! Хектор е любимият ми герой от "Илиада".
Поздрави! -
Удоволствие си, Илияна!
Преживях битката заедно с Хектор!
Благодаря!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
