Хербатка

• половин час самолетът кръжеше над летището. Имаше наземен проблем. Най-после съобщиха, че кацат. Получи се меко кацане и пътниците свалиха напрежението си с продължително ръкопляскане, дори на лицата на повечето от тях се появиха усмивки.

- Дами и господа, добре дошли на летище Модлин! - поздрави пътниците капитанът на аероплана.

Тримата колеги студенти медици пътуваха за Варшава и се замислиха тук ли трябваше да кацнат. Слизайки от автобуса забелязаха, че терминалът в който влизаха имаше и неосветени части. Униформеният служител ги заведе пред граничен контрол и им каза, че има проблем и трябва да изчакат. Осветлението изгасна, но светна след две-три минути. Обслужиха ги бързо. Озоваха се в залата за посрещане. Имаше много табели, но техните посрещачи ги нямаше. Повече от четвърт час ги търсиха, не намериха никого.

Водачът им доц. Лисанов се заговори с непознат мъж. От него научиха, че преди час се появил непрогнозиран ураган с проливен като от водопад дъжд, изключително силен вятър, който е направил много поразии. Били прекъснати всички наземни, подземни и интернет комуникации. Не работели и мобилните телефони. Електропреносната мрежа не работеше, а осветлението било от резервно захранване, но често прекъсвало. Малката група се насочи към кафето, но не само то, нищо не работеше. Доцента за кой ли път се опитваше да се свърже с организаторите на конференцията, но напразно. След малко всички опитаха да се обадят, но дори нямаше сигнал, бурята беше създала сериозни проблеми навсякъде. Часовникът показваше три часа след полунощ. Търпението беше задължително, добре че бяха седнали.

Доцент д-р Лисанов от катедра по биохимия, среден на ръст човек, с гладко сресани назад коси, леко оредяващи, бивш спортист, все още запазил спортната си фигура, организиран и делови като темперамент още от 7 часа беше започнал да звъни на мобилните номера които имаше. Най-после след многократно и настоятелно търсене се обади помощник ректора. Учтиво и многократно се извини за случилото се конфузно разминаване относно посрещането. Каза, че след около час на изход ”S” ще видят табела с надпис на академията.

- Хайде, колеги, събуждайте се, направете си тоалета доколкото е възможно. Има нормално електрическо захранване и тръгваме да търсим изхода, където ще ни посрещнат.

На споменатия по-горе изход имаше доста пътници, но триъгълна табела с бранда

”Akademia Medyczna w Warszawie”* беше най-високо. Самия посрещач беше висок, млад и усмихнат мъж. Бързо ги заведе до близко паркирания лъснат aвтомобил, черен SAAB. Обясни им, че това е второто летище на столицата. Ще пътуват малко по-дълго, но не повече от четиридесет минути, зависи от трафика, и натисна педала на газта.

В фоайето на ректората неочаквано за делегацията ги посрещнаха ректора и помощник- ректорката. Доцента и професор Карлович се оказаха колеги по молекулярна биохимия и след сърдечна прегръдка и поздрави се насочиха към ректорския кабинет. Младите хора бяха любезно поканени от дамата да я последват.

- Панове,**от името на пан ректора и мое име поднасям извинения за неслучилото посрещане и неудобния престой на студения терминал. Но заповядайте, настанявайте се удобно. Ще направя веднага хербатка, да ви стопли и подобри настроението.

На студентите веднага им направи впечатление изисканото обзавеждане, стилни мебели, оригинални картини по стените, неголяма заседателна маса, кожени кресла, където веднага се бяха настанили. На по ниската маса пред тях бяха сложени сандвичи, сладки, плодове.

*медицинска академия Варшава **господа/полски език/

- Заповядайте, специално приготвената от мен хербатка* от естествени билки и по 12 капки в чаша „Хенеси”, за бодрост и настроение. Вземайте си от всичко пред вас, а това са домашни сладки, приготвени по моя рецепта. Моят син ги обичаше много. Вие сте на неговата възраст. Моля, вземайте си от всичко, не се притеснявайте. Аз съм Юстина Новикова, а вие сте?

- Благодаря, пани Новикова, за любезното и сърдечно посрещане! На какъв език да говорим, немски или английски предпочитате? - избраха втория език - Аз съм Петър, това е Георги, студенти медици в осми семестър. Това е Делян, той е по-напред, учи в 10 семестър. Ще вземем участие в медицинската студентска конференция с два наградени доклада. Не зная дали сте запозната, регламента на форума изисква те да са получили национална или международна награда.

Виждайки, че студентите се притесняват да вземат от предложената гощавка, г-жа Юстина ги подкани да си вземат от всичко и отиде до прозореца да отговори на телефонно позвъняване. След това се загледа по-продължително към небето. Тя беше стройна, с висок за жена ръст, кестеняви коси, меки топли кафяви очи, говореше бавно с приятен алтов тембър. Върна се с кана ароматен чай и ги покани да си сипят, да не се притесняват.

- Уважаеми господа, често ходя до прозореца, от там се виждат самолетите, идващи от Америка. Моят син емигрира там като беше студент в трети семестър на военната медична академия, дори не се яви на изпити. Сега щеше да е като вас в осми семестър - погледна майката към двете момчета. - Като видя пристигащата машина ми трепва сърцето. Идва ли си? Животът трябва да се живее в радост и любов в родината си. Когато Земята променя вибрациите си, нямаше как сина ми да не отработи новопоявилото си желание в кармата си. За промяна чрез нещо ново, без да има общо със старото си житие, прие ролята си на самотен мигрант. При янките парите, кариерата и користта са абсолютен смисъл. Затова там оцелява само един хармоничен, напорист човек. Там Вселената дава много на тялото и малко на духа. Съдбата на емигранта в много случаи води до неблагополучие и оформяща се депресия и то устойчива в личната кармична структура.

- Бъдещето е проекция на ума и той се опитва да емигрира от настоящето към бъдещето с цел престижна реализация - отговори Петър.

- А при вас как е млади господа и бъдещи лекари? –запита пани Новикова. - Животът протича в настоящето. Нашето Его ни заблуждава като ни дава надежда за бъдещето чрез миграция. И какво се оказва, че Егото е враг на настоящето.

- Оглеждаш се около себе си - продължи мисълта си Петър. Той имаше арменска кръв по майчина линия и диалогичността му се отдаваше. - Възприемаш информация от приятели, медии и Вселената. Изпълваш се със спокойствие, увереност, реално умът ти спира да се възпротивява. Вземаш решение. Куфaрът и раницата са готови и си емигрант в полет. И какво търсиш? Да се идентифицираш с професия, хоби или каквото ти е приятно. Къде и как? Дали парите, богатството към охолство са стимулиращи и търсещи причини. Моето Его е склонно към миграция, но след дипломиране.

Госпожата с радост разговаряше с тези млади интелигенти младежи. Самата тя беше се изградила на добро ниво като клиничен психолог.

Забеляза, че Георги и Делян започнаха да се притесняват да не пропуснат откриването на интернационалната студентска конференция. Често сменяха кръстосаните си крака, потриваха длани, поглеждаха към вратата.

- Господа медици, виждам че се притеснявате да не закъснеете. Моля, кажете когато сте готови, колата ви чака долу. След като ви остави, нашият шофьор ще достави багажът ви

*чай /полски език

във вашия хотел. - Дискретно ги погледна. На румените им лица беше изписано спокойствие, очите излъчваха топлина и доверие. Тя изпита удоволствие, че бе успяла да ги посрещне, затопли и предразположи към кармични размисли. А дали това се случва понякога от добри хора и към нейният емигрирал син? Дай Боже!

Конференцията беше открита забележително. Имаше над 200 участници от около тридесет страни. С добра сценична сценография беше показана част от полската национална традиция. Професионалните изпълнители повдигнаха настроението и духа на присъстващите.

На другия ден започнаха представяне на научните доклади. Имаше голямо присъствие на хабилитирани учени и преподаватели. Те участваха и в различните по дисциплини секции. Дебнеха и търсеха иновации в представените проучвания и отличаващи се студенти в разискванията. Трябваха им нови идеи и реализации в технологиите за дигитално здраве и персонализирана медицина. Търсеха настроени и готови мозъци за техните катедри и научни лаборатории.

Двата доклада на нашите студенти бяха в различни часове и в различни аудитории. Движеха се компактно и можаха да се насладят на представянето и добре развилите се в тяхна полза разисквания от много участници. Това доведе до добро класиране. А двете разработки, едната в областта на биохимията: Молекулярни съединения и комплекси за синтетично получаване на невротрансмитери, а другия: Ламбо от перитонеума на болни и присаждане върху язвени увреждания в стомах и дуоденум.* Най-голямата изненада и импулсивна радост се получи от завоюваното второ престижно класиране и на двата доклада. Ненадейно, но заслужено за положеното старание. Доцента беше във възторг и безгранична радост, не спираше да поздравява младите с новаторска дейност медици. Още две престижни международни награди щяха да красят галерията на техният медицински университет.

Трите конферентни дни за свежата научна и творческа мисъл преминаха бързо и неусетно. Контактите между колеги от различните университети се оказаха повече от ползотворни. Това мнение изразиха и многото присъстващи хабилитирани лица, които си тръгваха с много записани имена и телефони от участниците. Разговорите продължаваха и в салона на хотелската рецепция. До българската група се приближи представителна дама.

- Добър ден панове и доцент Лисанов! Виждам ви в добро настроение. Поздравления за успешното представяне и получената награда! Това е за вас - тя подаде пакет добре опакован с красива хартия и панделка към Петър, който се смути и не посегна да вземе подаръка. Г-жа Юстина, както я наричаха медиците, продължи патетично - Истинско богатство е да умееш да даваш, а не да вземаш. Да бъдеш щедър към другите. Да имаш свободата да правиш това, което обичаш, но най-добре в Отечеството си. Приятен път и добри спомени ви пожелавам! Всички разопаковаха поименн ите си подаръци и започнаха да благодарят на дамата. В това време Делян набързо беше прелетял до цветарският бутик около хотела и връщайки се задъхан, поднесе букет на г-жа Новикова.

- Благодаря за сърдечното посрещане, което ще помним дълго! От Вашите думи разбрахме, че животът трябва да се живее с радост и любов, достигащ сияйна точка на духовна енергия, но на родна земя.

Така премина един епизод от живота на тези делови хора като на лента, чиито вътрешни сили искаха да живеят в хармония устремени към успеха и надеждата.

*анатомично, част след стомаха-ламбо фрагмент от тъкан