Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще разбия неговото сърце, не защото искам, а така ще стане.

 Днес съм умряла надежда... Чакаща... Гледам телефона - пиши, звъни... недей, забрави.

 Вчера бях плач, дъжд, сълзи с душа от надежди, страхове и рани. Исках думи прости дори лъжи, но непосилни. Исках целувка една, та дори и последна. Исках дума, да ми вдъхнеш надежда. Малко живот, но уви.... И малкото дойде ти много, нали!? Не си като мен. Аз съм стихия, надежда, чиста душа... Откровена. Вярвам в чувства, любови и мечти, а ти каза ми - празен си. Не мога с друг... Мога да изляза и безброй празни думи да редя. Да се правя на щастлива, мила и добра и да търся представата за теб. Да жадувам нещо неимано. Но така сме децата, хиляда глупости ще свърша и две сърца ще разбия и ще ми мине. 

 Сега си мисля... дали ти или идеята за почивка така дълбоко ме обзе. В теб видях мечти за това. За чувства, за спокойствие. Почивка от лутаници и умиращи надежди. Уморена съм. Повяхнала. Ала чаках и чакам и не мога. И друг не искам, а само теб. Макар да зная и усещам, че ти не търсиш мен... За теб съм преход... и от глупости си уморен. От разочарование и несполуки...

Нищо хиляда глупости и две сърца ще струва. И чувствам се виновна от мисълта, че друг с усмивка мога да погледна. Друг начин не зная, мога само себе си да лъжа. Да изтрия спомена за мечтите и надеждите. 

Не страдам по теб, ти не ми позволи, страдам за заблуди, мечти, стрък надежди и няколко сълзи...

Но хиляда глупости и две сърца ще е цената... После ще съм като нова, следа ще е само урока... Любов насила няма, мечтите са за деца, надеждите за глупаци, сълзите за незрели, страданието за момичета. Ще съм жена от хладна сълза- лъжлива. Силна и изкуствена, егоист... само хиляда глупости и две сърца разбити ще даря... 

Утре... утре... ще съм нова. Така ще направя- ще забравя или поне ще се престоря. Ще лъжа всичко в себе си, че съм такава, че надеждата и ти не сте съществували. 

И след хиляда глупости и две разбити сърца ще съм празна... точно както ти!