Jun 29, 2019, 5:11 PM

 Хора, животни, правила и още нещо – 1 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
682 0 4
Multi-part work
1 мин reading

          Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко крачки, сигналът се смени с жълт и много бързо с червен. Колите поеха, но първите леко позабавиха, тези зад тях бяха нетърпеливи, някой подаде сигнал и бабата повлече детето. Едва се добраха до тротоара. Когато се изравниха с мен, не издържах и ѝ казах:

          Защо рискувахте! Утре, когато детето е само, може и то да...

          Я си затваряй устата! То си е моя работа. Съвети ще ми дава.

» next part...

© Лидия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За съжаление най-лесно е да търсим вината за проблемите си някъде другаде, не и у нас. Поздрави, Валентина!
  • Изнервени от ежедневието, лесно ни е да се сопнем, а после ще се вайкаме и другите ще са виновни.
  • Така е Симона - най-опасни са дребните камъчета, защото те могат да обърнат колата, но често се сещаме за тях, когато вече е късно. Благодаря за мнението!
  • Да... малките житейски истини, които водят до големи беди.
Random works
: ??:??