Ida-L (Лидия)
57 1880
29.06.2019 г., 17:11 ч.

 Хора, животни, правила и още нещо – 1 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
694 0 4
Произведение от няколко части
1 мин за четене

          Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина – булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете – млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко крачки, сигналът се смени с жълт и много бързо – с червен. Колите поеха, но първите леко позабавиха, тези зад тях бяха нетърпеливи, някой подаде сигнал и бабата повлече детето. Едва се добраха до тротоара. Когато се изравниха с мен, не издържах и ѝ казах:

          – Защо рискувахте! Утре, когато детето е само, може и то да...

          – Я си затваряй устата! То си е моя работа. Съвети ще ми дава.

» следваща част...

© Лидия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление най-лесно е да търсим вината за проблемите си някъде другаде, не и у нас. Поздрави, Валентина!
  • Изнервени от ежедневието, лесно ни е да се сопнем, а после ще се вайкаме и другите ще са виновни.
  • Така е Симона - най-опасни са дребните камъчета, защото те могат да обърнат колата, но често се сещаме за тях, когато вече е късно. Благодаря за мнението!
  • Да... малките житейски истини, които водят до големи беди.
Предложения
: ??:??