Сега ще ви разкажа за един град, който беше известен надлъж и нашир по четирите посоки на света и никой не знаеше истинското му име, дори най-възрастните хора вече не си го спомняха. Но как така, ще попитате, как нещо може да е известно, без да се знае дори името му? Ами така, всички му казваха Слънчевия град и изобщо не се знаеше кога бяха изгубили истинското му название.
Наричаха го така, защото там през цялата година грееше слънце. Дори когато валеше, то не се скриваше зад облаците, а пръскаше светлината си в множество дъги. И понеже имаше толкова много блясък и лъчи, и хората, които живееха в него, бяха много щастливи и винаги засмени . А децата, децата бяха същински малки слънчица! Навсякъде цъфтяха цветя и храсти, пчелички жужаха в тях и носеха нектар в многобройните кошери. Животните, те също бяха доволни и пасяха на воля по зелените ливади, а млякото на кравите и козите ухаеше на диви треви.
Къщите имаха огромни тераси и по тях можеха да се видят хора, които си пиеха кафето, ра ...