Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към тая разтопена лава, която блести и примамва.

            Павираният тесен път, водещ до храма, криволичи между широколистни дървета, а малко по-нагоре  навлизаме в истинска гора от бук и габър. Тук царуват полумрак и тишина. А есента, когато гората приеме златния цвят на кубетата, колоритът на храма  е приказен. Изкусните шарки, бои, фрески задържат погледа и те карат да славиш архитекта, майстора, строителя, иконописеца. Построен в стила на ярославската църковна архитектура,  кръстокуполната черква има в кулата на камбанарията си седемнадесет камбани, със сладкогласен звън, който обожествява цялата околност.

            Легендата достигнала до нас предава, че строежът на храма е ръководен от архитект - прочут, който дошъл тук със съпругата си. Не издържала  сравнително суровия климат на Балкана, тя починала. Една история съчинена не знам кога - защо стигна до моето сърце?

            Вървим нагоре по тясна пътека между бук и габър към паметника на Елвира - прекършено дърво от камък, котва и сърце."Тук почива милата ми Елвира" - едно име и една неизвестна съдба... Гробът  е място, където мисълта отлита далече, далече - среща със спомена за неизживяна младост, тъга по родината и сълзите на един любящ човек.

            1900 година. Един млад мъж е обезумял от скръб. В четирите  декоративни купола с луковична форма е току-що  е поставена само една камбана, която периодически издава звук, винаги напомнящ нещо страшно. Малко са хората дошли тук, за да придружат една млада жена в последния и път. А той е толкова къс - малкият временен дом е много близо до пресния гроб, изкопан на зеления хълм. Другарите на младия мъж - майстори руснаци, чехи, българи пеят "Заупокойната молитва". Разстоянието е късо, бавният ход мъчителен - никой не иска да се раздели с Елвира.

            Скоро, много скоро каменоделец издяла паметник: едно отсечено каменно дърво - един недоизживян живот, котва - откъснала се от кораба и едно сърце, останало завинаги тук...