(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. Нямаше ограниченията на момчетата, които сега израстват и не са сигурни дали не изостават в някои посоки на младостта си.
- Да ми се махаш от главата, само ти ми липсваш - когато имаше работа, му отговаряше леко бясна Хризантеме. А това беше постоянно при нас.
Много ми харесваше това обръщение, започнах да я наричам така. След мен всички, които доста се трудехме, за да може шефът да осигури нова кола за жена си, обучение в колеж на дъщеря си, която учеше в първи клас и два-три имота в планинските околности на петдесетина километра от града.
Хризантеме малко нервно ме посрещна в първите дни, когато започнах работа при тях. Бяхме една събота заедно, наближаваше 16 часа, часът на нашето освобож ...