Sep 6, 2007, 9:43 AM

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1) 

  Prose
876 0 9
7 min reading
"Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31)."
Камен беше първата й любов - още в детската градина. Беше будно палаво момченце с къдрава, смолисто черна коса и умни, вечно търсещи очи. Подлагаше се на страдания заради нея - изяждаше парченцето лимон от чая, който им даваха, тя пък, за сметка на това, изяждаше краставиците от неговото ядене, ако имаше такива.
Винаги се падаха да спят следобяд един до друг. И когато учителката, успокоена, че децата са заспали, отиваше на сладки приказки с другите учителки, те започваха да си приказват. Камен и Тя. Веднъж той й разказа как видял мама и тати да се целуват и да се прегръщат. Попита я нейната мама и нейният тати правят ли така. Тя не знаеше. Никога не й беше идвало на акъла, че мама и тати могат да се целуват и прегръщат. Целуваха и прегръщаха само нея. Този, същият следобед, Камен протегна ръчичка от н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Random works
: ??:??