Хубав ден
- Какво правиш?
- Че на какво ти прилича?
- На нещо, което само слепите може да погледнат, защото и без това вече са слепи.
– Какво? Стига бе! Супер е! Е, не е толкова ужасно... Ох, боже, зарежи!
- Хи-хи...
– Какво? Защо ми се смееш?
- Колко лесно се върза! Хи-хи! Айде продължавай, няма да ти се бъркам повече...
Погледнах към омацания лист. От мен да знаете, на света има два вида художници – известни и добре, че не са известни. Очевидно и това не бе моята стихия. Като се замисля, единственото, в което наистина ме биваше, бе да затапвам другите със саркастични лафове... Когато не затапваха мен. Е, и аз си имам своите и добри, и лоши дни.
– Ох, нищо не става! – казах отчаяно. Очевидно това не бе от добрите ми дни.
Реших, че заслужавам почивка и нещо, с което да възобновя силите си за нови творчески изяви. Отворих фризера и награбих кутията сладолед – най-добрият ми приятел, когато искам да избягам от нещо или да се утеша. Сладоледът винаги ме възнаграждава, колкото и зле да съм ...