И видях призрак

И срещнах призрак. Най-после! Откога чаках този момент. Все гледам и чета за късметлии, срещнали призрак, но при мен не се получаваше. Защо, питах се, защо, защо? Защо призраците ме отбягват така зловещо? Оглеждах се, дали не ме дебнат? Не, не и не. Кьорав призрак не ме преследваше. Надявах се да се сприятеля с някой пич.
 За съжаление никога не съм живяла във викторианска къща с много мрачни стаи и спомени. Живо нещастие. Как да срещне човек призрак? Няма ли най-после да ми се случи нещо ненормално? Иначе не се оплаквам от липса на паранормални явления. Веднъж чух адски писък посред нощ. Наистина се събудих шокирана и после се оказа, че по същото време сестрата на баба ми е починала.
    - Чу ли нещо? - питах майка ми.
    - Я заспивай - отвърна ми тя.
    Не коментирах повече, за да не ме помислят за луда.
    А друг път си спях сама вкъщи и изведнъж вратата на стаята ми се отвори и там се показа главата на една забрадена бабичка като от руска приказка:
    - Какво има? - попитах в просъница.
    - Търся майка си - отвърна бабето и си изтри носа с ръкав.
    - Коя е майка ти? - попитах вежливо.
    - Богородица - отвърна жената и изчезна.
    Това не беше като обичайните ми сънища. Доста странно. Като се поразсъних, повече не можах да заспя от страх.
    Няма да си разказвам всички страшни случки, за да не ме помислите за луда, макар това да не е по-страшно от самите случки.
    Та... за какво говорех? А, да... за оня призрак, който ме потресе последно. Обичам да снимам природата. Снимам си аз природата, и направих много снимки, ужасно красиви. Гора, поле, всевъзможна природа. После започнах да ги разглеждам и да им се възхищавам и изведнъж... на една от тях видях странен силует! "Да не е дърво?" - помислих си. Огледах фигурата. Някак прозрачна и много симетрична. Не, не съм снимала хора. Сигурна бях. Какво беше това в далечината сред дърветата? Просто някакъв силует, който не съществуваше преди. Имаше едно обяснение - това беше призрак! Истински! Да, на една от снимките съм заснела призрак. Гледаше ме. Не виждах лицето му. Това беше просто един черен силует, обърнат към мен. Като нарисуван. Стоеше си под дърветата. Зелените  пролетни дървета. Ще ви го покажа! Ще кача сним... ох, тук ееее.