‘И така – справка за нашия кандидат Августин Пончев...
На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има сериозен потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Психоанализът, който му направихме,показва, че той притежава комбинацията от продажност, алчност, арогантност и коварство от една страна и лоялност, твърдост и упоритост, от друга. И тези качества са балансирани в оптималното за нас съотношение. Болезнено амбициозна личност. Изглежда готов на всичко, за да стане център на внимание, субект на влияние и контрол върху околните. Всичко това го прави много подходящ за длъжността. Освен това, знаем чий племенник е. Изобщо наше момче от всички гледни точки.‘
‘Сигурен съм, че си проверил как са нещата с образователния ценз? Трябва да сме железни и по формалните показатели.‘
‘И там са добре нещата, шефе. Купил си е диплома от Юридическия факултет на Пернишкия свободен университет. Документално всичко е изрядно.‘
‘Хайде сега, пак Пернишкия университет! Ами уредете му една диплома от Софийския, да го е*а, толкова ли е трудно?
‘Ще се погрижа, шефе.‘
‘Компрометиращи обстоятелства в биографията?‘
‘Има известен стаж в подземния свят. Работил е като охранител в групата на Киро Алигатора. Разбира се, тази част е заличена. Практически е недоказуема, понеже няма живи свидетели, които да потвърдят.’
‘Стаж по специалността?‘
‘Киро Алигаторът бързо оценява потенциала му и го внедрява като младши прокурор в Кресненския регион. За 2 години сключва извънсъдебни споразумения и прекратява 12 прокурорски разследвания, включително и това срещу групата на Цоню Каратиста.‘
‘Средства за коригиране на поведението при необходимост?‘
‘Разбира се, взели сме всички мерки. Имаме изобилие от компромати от разговорите му с разследваните бандити. Цоню Каратиста е готов да свидетелства срещу него при необходимост. Назначили сме му и охрана.
И разбира се, семейството е под 24-часово наблюдение‘.
‘Звучи добре. Обади се като мине и при Паяка.‘
***
Августин беше ходил в ресторант ‘Снежанка и Али Баба‘ само веднъж. Преди 4 години, след една много успешна доставка на кокаин, която напълни здраво гушите на цялата група. Още пазеше спомен за пищната обстановка и превъзходното меню.
Гардът го поведе през през служебен ход отзад нагоре по мраморна стълба с дъбов парапет. Кабинетът,в който влязоха, беше огромен и луксозно мебелиран.
‘Заповядай,седни.‘ – каза фамилиарно Зюмбюлски. Бузестото му лице се изкриви в нещо като усмивка
Августин потъна в огромния кожен диван.
‘На този диван има място за цял футболен отбор...‘ – опита той несръчно да се пошегува. Но това не предизвика никаква реакция нито от Зюмбюлски, нито от плещестите младежи, стоящи от двете страни на бюрото. Лицата им останаха безизразни.
‘Условията на назначение ще ги видиш в договора.Всичко е описано подробно. Процедурата по гласуване в Магистратската комисия е насрочена за утре в 11:00 часа. Въпроси няма да ти бъдат задавани, всичко ще мине гладко.‘
Августин се напъваше да измисли нещо оригинално за случая, но напразно. От пресъхналата му уста излезе само баналното:
‘Амииии, много благодаря за високото доверие! Ще направя всичко възможно да го оправдая.‘
‘Знам, знам, не се и съмнявам...‘ – каза великодушно Зюмбюлски. ‘Ще се справиш, повече от сигурен съм. Само трябва пълна лоялност и желязна дисциплина...Имаме само две, как да кажа, ъъъ, по-специфични изисквания. Верче, я му обясни.‘
Отнейде внезапно се появи симпатична млада дама с академична външност. Впери поглед в Августин и зачурулика:
‘С цел постигане на максимален ефект от дейността ви ще получавате при необходимост гласови инструкции. Ще осигурим и информационен канал за обратна връзка в реално време. За целта ще ви монтират съответните технически средства – мини-микрофон и мини-слушалка. Изключително важно е да знаете, че комуникацията ни ще бъде изключително еднопосочна. Т.е от нас към вас. Микрофонът ще ползвате само и едниствено ако ние ви зададем въпрос.‘
‘С една дума, не задавай въпроси‘ – избоботи след нея Зюмбюлски. В гласа му сякаш прозвуча заплашителна нотка.
След което Верчето продължи напевно:
‘Обвинителните актове ще получавате електронно с помощта на специализиран софтуер. На служебния ви лаптоп ще имате специален екран за разглеждане, подписване и изпращане на обвинителния акт за изпълнение от съответния младши прокурор... Веднага след назначението ще ви посети програмистът, който ще ви обясни всички технически подробности...‘
***
Програмистът пристигна още на следващият ден. Беше пълничък младеж с начеваща плешивина, с напрегнат и сякаш изплашен поглед под кръгли очила с тънки рамки.
‘Този е екранът. Това е полето за номер на делото, това – за името на изпълняващ прокурор. Тук се записва името и адреса на обвиняемия. Това е поле за текстово описание на обвиненията, това – за юридическите основания – обвинение по алинея номер, член номер и т.н.. Това поле е за код на обвинението – винаги е А. Тези бутони тук са съответно - за арест, за обиск, за публикуване на мотивите в пресата. А ето тук е мястото за електронния подпис на главния прокурор – вашият подпис.‘
‘А как да преминавам в режим ‘създаване на ново обвинение‘ и режим ‘редактиране на обвинение‘?
‘Нямате достъп до тези режими, можете само да преглеждате, да подписвате и да изпращате.‘
‘Е как така??? Ще питам, няма как само да одобрявам и изпращам.‘
‘Ами ваша работа. Моята работа беше да ви обясня как се работи с програмата...‘
***
Мотиви към обвинителен акт номер 3871456:
‘През периода май, 2016 – септември, 2018 обвиняемият Григор Христов Тодоров – главен архитект по озеленяването, съзнателно и систематично не е настоявал пред кмета на общината да изсече тополите в квартал ‘Факултета’ . В резултат на това пухчетата от тополите са предизвикали масови пристъпи на сенна хрема сред жителите на квартала, което е увеличило тяхната раздразнителност и така е довело до рязко повишаване на броя на сбиванията и битовите скандали в квартала, което е повишило етническото напрежение и съответно е застрашило националната сигурност.‘
Мотиви към обвинителен акт номер 3871538:
‘Обвинява се бизнесмена Петър Генчев Стоименов за това, че настоящата водна криза в столицата е предизивикана от лошото качество на 330 564 кранчета и 280 560 смесителни батерии, произведени от неговата фирма за ВиК материали.‘
Мотиви към обвинителен акт номер 3871623:
‘През периода ноември 2017 – март 2018 председателят на ВКС съзнателно и систематично не е разпореждал обезопасяването на ски-пистата в местността ‘Голи рид‘ в района на ведомствената почивна база на съда и прокуратурата, като по този начин е предизвикал предпоставки за опасно високи скорости по пистата, което потенциално е застрашавало здравето и живота на стотици съдии и прокурори. Така предизвиканото отсъствие на голям брой магистрати би създало сериозен риск за националната сигурност ‘.
Прочитът на обвиненията имаше смазващ психологически ефект върху Августин. Освен главоломно растящия брой въпроси, в главата му се надигаше и някаква странна смесица от емоции, трудно подлежаща на дефиниране. Опитен психоанализатор вероятно би определил тази смесица като ‘лавинообразно ескалираща конфузия с елементи на усещане на пълна абсурдност на околния свят, комплекс за тотална когнитивна малоценност и раздвоение на личността в посока на морален катарзис.‘
***
На третия ден сутринта клокочещата лава от емоции в Августиновата душа достигна точката на изригване. Августин стисна зъби, сбърчи вежди и написа категоричен имейл. Имейлът съдържаше 28 въпроса по изпратените обвинителни мотиви плюс настояване да му бъде дадена възможност да редактира мотивите по своя преценка.
След около час в слушалката му прозвуча първата гласова инструкция. Студен модулиран глас с металически тембър каза: ‘Съгласно договора въпросите задаваме само ние.‘ Изречението беше кратко, но от тона му прозираше смразяваща неумолимост.
***
В края на 2-ата седмица, на стълбището на съдебната палата го настигна ято напористи репортерки.
‘Г-н Пончев, как ще коментирате обвинението на Григор Тодоров? Как може сенната хрема да застраши националната сигурност?‘
‘Г-н Пончев, може ли потенциалната опасност от контузия на съдия-скиор да застраши националната сигурност?‘
‘Г-н Пончев, юристи казват, че вашите мотиви към обвиненията са правен абсурд. Как бихте им отговорили?‘
Металически глас избоботи в слушалката на Августин.
‘Повтаряй:Не коментирам дела в ход. Задайте въпросите си на съответния наблюдаващ прокурор. Аз като главен прокурор определям принципите и насокоите на работата. А принципите са – ние сме на страната на народа и се борим срещу олигархията.‘
‘Не коментирам дела в ход. Задайте въпросите си на съответния наблюдаващ прокурор. Аз като главен прокурор определям принципите и насокоите на работата. А принципите са – ние сме на страната на народа и се борим срещу олигархията.‘ – повтори механично Августин, стараейки се да придаде максимална твърдост на гласа си.
***
Обвинителен акт номер 13492:
‘Обвиняеми: 1249 контейнера за смет и 6230 улични котки. Номерата на контейнерите са в приложението. Котките са заловени и в момента им се поставят идентификационни чипове... ‘
Предмети мотиви на обвинението:
‘Участие в организирана престъпна група за разнасяне на нечистотии и смрад в столицата.‘
Августин четеше и се потеше. Колкото повече четеше, толкова повече не вярваше на очите си. Четеше отново, с тайната надежда, че нещо не е разбрал и няма как да е толкова абсурдно. След всяко ново прочитане надеждата му бързо угасваше. От време навреме се пощипваше, за да провери дали не сънува. След 8 последователни прочитания надеждата му угасна съвсем. На нейно място в душата му нахлу пълно отчаяние.
В този момент в кабинета му нахлу домашният им любимец, котаракът Станойчо.
‘Абсолютни дивотии!' - каза Станойчо. 'Котките им виновни! Манипулиран си, не виждаш ли??? Нямаш право на мнение по обвиненията, но навсякъде стои твоят подпис. Използват те като бухалка. Като се издънят, с тебе ще си измият ръцете. Ти си една марионетка. Жертва на собствената си суета и наивност. Пародия на прокурор! ‘
Августин зяпна от учудване.
‘Какво става тука, бе? Ти пък откъде се взе? И откога говориш??‘
‘Прав е Станойчо, мой човек. Напълно прав е.‘ – избоботи басов глас някъде от дъното на кабинета. Гласът беше много познат. Да, нямаше никакво съмнение. Беше Цоко Ръгбиста, негов авер от наркогрупата.
‘Нашиятбизнес може и да не е съвсем легален, но си имаме ясни правила, които спазваме.Да, наказанията при нас са строги, но справедливи... Трябва да е ясно кой кой е и кой в кой отбор играе. Или си магистрат, или мафиот. Или си министър, или си мафиот. Не може и двете заедно, да го е*а. Човек се обърква. Всеки да си знае мястото и да играе по правилата си.‘
В този момент Августин се събуди, целият плувнал в пот. На леглото му стоеше котаракът Станойчо и го гледаше намръщено. Или поне така му стори.
***
В сряда вечерта дъщеричката му го посрещна развълнувана на вратата: ‘Тате, дават те по телевизията. Едни батковци и каки носят портрета ти. И портрети на други хора. Виждала съм ги по телевизията. И ви обиждат... Защо те мразят? Какво си им направил? Та ти си добър човек. ‘
Августин включи телевизора. Всички канали предаваха на живо многобройни протести. Протестиращите му искаха оставката. Неговата, на Паяка и на Тулупа.
***
В понеделник сутринта на 4-ата седмица в пристъп на внезапна лудост Августин се обади на Програмиста и поиска да се видят. Макар да беше убеден, че не трябва. Програмистът предложи да се видят в Южния парк.
Само няколко секунди бяха нужни на Августин да забележи рязката промяна в излъчването на Програмиста. Вместо смирения и плах възпълничък младеж с неспокоен поглед пред него се беше изправил намръщен безскрупулен индивид, готов за екстремни деяния. Погледът и жестовете му излъчваха недвусмислено мрачна решителност и желание за мъст.
‘Тук в парка е добре. Вътре в сградата всичко се подслушва.‘ – каза Програмистът. И продължи:
‘Ясно ми е защо ме търсиш. Ще ти обясня всичко. Много от обвиненията се генерират от софтуерен фабрикатор за обвинения. Така генерирани, мотивите не подлежат на редакция. Може да ги промени само този, който първоначално ги е генерирал. Ето виж. ‘
Програмистът извади лаптопа си. На екрана светна надпис ‘Електронен прокурор‘.
‘Например номер 3871456, което вече мина през тебе.
Въвеждаш съответно номер, име на обвиняемия: ‘ГригорХристов Тодоров...‘ , длъжност: ‘главен архитект и т.н. ...‘, период на извършване наказуемо деяние: ‘ май, 2016 – септември, 2018...‘ и ... ключови думи, каквито си измислиш, произволни... в случая е било въведено ‘сенна хрема, ‘бой‘, ‘квартал ‘Факултета‘‘. И резултатът го знаеш, но ще ти го припомня все пак:
‘Мотиви към обвинителен акт номер 3871456:
През периода май, 2016 – септември, 2018 обвиняемият Григор Христов Тодоров – главен архитект по озеленяването съзнателно и систематично не е настоявал пред кмета на общината да изсече тополите в квартал ‘Факултета’ . В резултат на това пухчетата от тополите са предизвикали масови пристъпи на сенна хрема сред жителите на квартала, което е увеличило тяхната раздразнителност и така е довело до рязко повишаване на броя на сбиванията и битовите скандали в квартала, което е повишило етническото напрежение и е застрашило националната сигурност.‘
Августин зяпаше в пълно неведение. В един момент усети, че може би изглежда глупаво и се опита да си придаде по-концентриран и разбиращ вид. Но не му се удаде.
‘Амиии...тия ключови думи... сигурно не са съвсем произволни, нали все пак...‘
‘Е,не винаги са съвсем произволни. Например за казус номер 3871538 съставителят предполагам е знаел предварително, че бизнесът на Петър Стоименов е производство на ВиК материали. Затова кранчетата му са обвинени за липсата на вода, ха-ха-ха! А, и още нещо.
Сигурно си забелязал, че се текстът на обвиненията е оцветен веднъж в червено, веднъж в зелено. Цветът указва произхода на обвинението. Т.е. кой е съставителят.‘
Августин преглътна трудно. Гърлото му беше пресъхнало. Отвори уста да каже: ‘А кои са съставителите?‘, но си замълча, защото се усети бързо, че въпросът беше безсмислен. Беше му съвсем ясно кои са съставителите.
‘Защо ми казваш всичко това? Изнасяш скандална строго поверителна информация... Не се ли страхуваш? Аз съм главният прокурор.‘
‘Не, не се страхувам. Първо, чета нещо в изражението на лицето и погледа ти, което ми казва, че няма да ме издадеш. Второ, което е всъщност по-важно – и ти си самият си в голяма опасност. Набелязан си за отстраняване. Вече си в черния им списък. Виждаш какво става навън - граждански вълнения, протести. Искат им оставките. И твоята. Тук компромис няма. Играта е жестока и правилата са жестоки. Те трябва бързо да заличат всички улики. Възнамеряват да те използват като бушон. Да гръмнеш ти, за да отърват кожата. А и неудобните въпроси, който им зададе, приподписаха присъдата ти. Аз също съм в черния им списък. Набелязан съм за отстраняване. Заради кода ‘B’. ’
‘Какъв е този код ‘B’?‘
‘Поръчаха ми да променя софтуера. За да може да създава обвинения с код ‘B’. Код ‘B’ дава право на директна саморазправа с обвиняемия – побой, отвличане... друго не ми се споменава... Откъде знам, не питай. Знам. Категорично отказах. Това не се прощава. Аз така или иначе усещах, че ще ме вземат на мерник. Протестите ги изплашиха. А аз съм много неудобен свидетел. Твърде много зная...‘
Августин понечи да каже нещо като: ‘Ама това звучи ужасно. Сигурен ли си?‘. Но от устата му излезе само едно безпомощно мучене. Програмистът забеляза смущението му.
‘Спокойно. Трябва да запазим самообладание. Сега ние имаме общ интерес – да се предпазим.В един отбор сме. Ако не си помогнем взаимно, няма кой да ни помогне. Иначе сме обречени.‘
Програмистът му подаде мобилен телефон. ‘Дръж този телефон в готовност. Ако някой ти звънне,вдигни. Това ще бъда аз. Очаквай обаждане скоро. Имам план. За изпреварващ удар. С тебе заедно имаме достатъчно силни да ги ударим превантивно. В теб е властта, в мен е ноу-хауто. Трябва да ги използваме бързо. И не бързай да подаваш оставка! ‘
И Програмистът бързо се отдалечи.
Августин остана на пейката втренчен нейде в далечината. Изглеждаше толкова неадекватен, че дечицата на близката детска площадка спряха за момент да играят и го загледаха с любопитство. После избухнаха в смях, помахаха му закачливо и продължиха играта. Августин гледаше към тях, но всъщност не ги виждаше. Пред очите му като на филмова лента се въртяха картините от последните 3 седмици. От момента, в който черпеше за новата длъжност, през главоломните изненади и абсурди, та чак до съдбоносния разговор, който току-що проведе с Програмиста.
***
Излезе на улицата и тръгна бързо към съдебната палата, като се стараеше да прикрие лицето си. Но напразно. Тълпата младежи го разпозна и засече десетина метра преди стълбището. Наобиколиха го и започнаха да скандират ‘Оставка!‘
Сякаш изпод земята изникнаха няколко пъргави журналистки и му тикнаха микрофони в лицето.
‘Ще подадете ли оставка?‘ Един-единствен въпрос, изстрелян едновременно от няколко посоки. Думите му се струваха като канонада от куршуми. Ушите му запищяха.
Опита се да се отскубне, но журналистките го бяха обградили здраво от всички страни.
Изведнъж в слушалката прозвуча познатият металически глас: ‘Кажи на тия мисирки, че подаваш оставка! Кажи, че подаваш оставка!‘
Августин преглътна, пое дълбоко въздух и категорично заяви:
‘Не, няма да подам оставка!‘
Чуваше гласа си като нечий чужд глас. В първия момент не повярва, че тези думи излизат от неговата уста. Затова събра смелост и ги изрече още веднъж на един дъх:
‘Не,няма да подам оставка!‘
После избута журналистките и бързо изтича нагоре по стълбите.
‘Уууу!Мафия!‘ – викаше след него тълпата.
***
На другия ден сутринта звънна мобилният, който му даде Програмистът.
‘Промених програмата ‘Електронен прокурор‘ и ти инсталирах нова версия. Само за тебе, на твоя лаптоп. Използвай я незабавно! Ще можеш сам да съставяш обвинения. Обвинения срещу тях самите. Така ще ги ударим, без да се усетят. С техните камъни по тяхната глава. Едното в червен шрифт, другото в зелен. Обвинение с подписа на главния прокурор. Едното срещу Паяка в червен шрифт, второто срещу Тулупа в зелен шрифт. Т.е. от тяхна гледна точка ще изглежда. че се удрят взаимно.
Колкото до юридическата част и мотивите, вярвам, че знаеш какво да пишеш. В графа ‘Свидетели‘ – моето име! И още няколко имена на важни свидетели съм ти изпратил. Действай бързо! Силата ни е в твоя подпис! Все още си главен прокурор...Като свършиш, се обади веднага, за да ти инсталирам обратно старата версия!‘
Този път Августин реагира бързо и адекватно. Сякаш подсъзнанието му подсказа такъв развой. Странно, дори не му се наложи да обмисля. Мотивите на обвинението изскачахасами от главата му и бързо запълваха полето от екрана: ‘Използване на държавното обвинение за разчистване на сметки и за лични облаги...за рекет...за тормоз...за отнемане на имущество...корупция...търговия с влияние...‘
Някаква външна невидима сила беше обладала Августин. Той тракаше трескаво върху клавиатурата и не мислеше. Думите идваха някак отстрани, сякаш външен глас му ги диктуваше.
Като че ли цял живот се беше готвил за този момент. Имаше чувството, че е едновременно зрител и главен герой в сюрреалистичен трилър.
***
Августин си наля уиски с лед и се отпусна на фотьойла. В душата му започна да навлиза на талази някакво странно блаженство. Всяка нова глътка уиски му носеше нова вълна блаженство. Заспа на дивана в хола.
Присъни му се отново котаракът Станойчо.
‘И какво стана сега? Играчка-плачка май, а? Що ти трябваше да се забъркваш в тази игра въобще? Не усети как бързо се навря между шамарите...Май висока цена ще платиш за болните си амбиции, а?‘
Станойчо се мръщеше, но в зелените му котешки очи се четеше сякаш и малко състрадание.
‘Хубаво че напусна наркобизнеса навреме, поспечели пари. Сръчен си, голям техничар си, разбираш от коли. Можеше да отвориш автосервиз. Спокоен бизнес, спокойна душа... Що ти трябваше?‘
‘Ама аз сънувам. Ти не си реален...‘ – успя да каже само Августин.
‘Може да не съм реален, ама ситуацията, в която попадна, е много реална. Ужасяващо реална!‘
‘Ами сега накъде? Какво ли ще стане?‘ – чу се в просъница да казва Августин.
‘Ох,не знам, не знам какво ще стане...‘ – казва Станойчо. ‘Както виждаш, животът показа, че съм по-прозорлив от тебе. Но все пак не надценявай моята прозорливост! Всъщност, за момента на твое място бих си взел отпуск...‘
В този момент Августин се събуди. Реалността безпощадно нахлу в главата му. Телевизорът бълваше новини за масови протести. Изключи телевизора и си наля си нова чаша уиски с надеждата да заспи отново.
В този момент звънна тайният мобилен. Програмистът звучеше развълнуван.
‘Включи бързо телевизора! Вече сме в новините... Всички канали гърмят, че Тулупа и Паяка са с тежки обвинения!‘
Августин включи телевизора. Котаракът Станойчо се събуди от дрямката и го погледна одобрително. Сякаш му казваше: ‘Не губи кураж! Винаги има надежда.‘ После и той се втренчи в екрана на телевизора.
© Веселин Данчев All rights reserved.