ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи там тази къща и напомняше едно далечно и неприятно преживяване.
- Мира, кажи ми истината! За нищо на света не бих искала да се повтори трагедията от миналия път, когато бяхме там. Искаш ли да дойда при теб?
- Не, мамо, успокой се! Наистина съм добре. И аз за нищо на света не бих си позволила да изпадна отново в онова състояние. Искам просто да си поема дъх, да осмисля положението и да реша как да действам по на татък. Сега съм много по-силна от преди, но просто ми трябва малко време.
- Добре миличка. Знам, че ще успееш, но ми обещай, че ако нещата не се получат веднага ще ми се обадиш... нали?
- Да, мамо, разбира се. А сега ме слушай! Искам да ми направиш една услуга. Това е последният път, в ...