... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше, като подплашено животно. Спомените я изгаряха, а случилото се тази вечер изсмукваше силите ú безпощадно. Тя разтърси глава, за да прогони мрачните мисли, върна се при колата, завъртя ключа на стартера и плавно потегли. Беше взела решение. Знаеше, че Тони ще обърне света, за да я намери. За това бързо пое по пътя за дома. Караше внимателно след преживения страх, не мислеше за нищо друго, освен как най-бързо да напусне града. Вече беше решила къде да се скрие от Тони, Алекс и целия кошмар, в който я бяха забъркали. Имаше едно място, за което знаеха само тя, родителите ú и нейния любим чичо, където беше прекарала известно време след изчезването на Алекс. Време, в което си блъскаше главата с в ...