Има две неща
Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от собствен въздух. Но пък хубаво лети. Балон на своето несъвършенство.
Какво означава да избереш? Това е въпрос към дете. Цвят, мирис, коса, машина, влак, танк... Изборът е винаги кръпка към чистотата на детството. И стремеж към нещо друго: възрастта подчинява избора на своята умора и упреква него вместо нея.
Има две неща, които ме тревожат: кое време е - е първият. И вторият: верен ли е часовникът? За часовникаря не се тревожа.
Да обичаш е повече, отколкото си мислиш, че си.
Любовта е до време. А времето е до любов.
Частиците в атома се разделят само тогава, когато хаосът им налага да се съединят.
Никой не пърди без основателна причина, оправдаваща червата. Защо това не оправдава човека?
Ако намериш смисъл, щастлив си. Ако си щастлив - търси причина отвъд смисъла.
Хубаво е да добавиш себе си към вечността. Ала тя дали ще го оцени?
© Владимир Георгиев All rights reserved.
