Имаше ме едно време една такава усмихната, не вярваща в повечето неща. Но сега е различно и аз вярвам, вярвам в това, което преди смятах за невъзможно. Вярвам, че можеш да плачеш, дори и да няма за какво, вярвам, че можеш да си тъжен, дори и да няма за кого, вярвам, че може да си самотен, дори и около теб да е пълно с хора. Вярвам във всичко, което съм изпитала и усетила, защото това е истина, а аз вярвам в истината.
© Дани All rights reserved.
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
