f_soul
32 results
В тази бяла пустош,
там, сред бялото поле,
заспали са мнозина,
тръгнали по пътя си те.
Ах, как копнея ...
там, сред бялото поле,
заспали са мнозина,
тръгнали по пътя си те.
Ах, как копнея ...
553
1
Как ми се иска само да можех поне още веднъж да изляза под дъжда, да го усетя по лицето си, косата ми да се залепи за него. Щях да се завъртя с поглед, насочен към небето и да виждам как капките падат. Щяха да се разбиват на лицето ми, а аз да се усмихвам, а там отстрани ти ще ме гледаш. Щеше да си ...
829
1
- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
836
- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
1331
Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
772
- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
911
Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...
783
Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха до ...
1275
3
Случвало ли ти се е някога по време на твоето цялостно съществуване, да се вкопчиш в нещо и да не искаш да го пуснеш? И не само това, а да не му позволяваш да се променя, защото го харесваш такова, каквото е. Ти не искаш и една прашинка да падне върху него, за да не повлияе на сегашния му начин на с ...
826
1
Ако можех, щях да съм до теб.
Ако можех, никога нямаше да те напусна.
Ако можех, щях да те накарам да не ме забравяш.
Ако можех, щях усмивката да си върна.
Ако можех сълзите никога да не пусна. ...
Ако можех, никога нямаше да те напусна.
Ако можех, щях да те накарам да не ме забравяш.
Ако можех, щях усмивката да си върна.
Ако можех сълзите никога да не пусна. ...
697
- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
1614
Да мечтаеш!
Да, да мечтаеш!
Една дума изпълнена с... хм... мечти?!
За какво си мечтаеш?
Кога мечтаеш? ...
Да, да мечтаеш!
Една дума изпълнена с... хм... мечти?!
За какво си мечтаеш?
Кога мечтаеш? ...
1122
1
“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...
783
Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
756
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
1377
2
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
970
3
Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...
1380
Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос ...
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос ...
1468
2
Още един ден от сивотата на ежедневието минава. Дори не съм си мръднала пръста да направя деня ми малко по-розов, но не защото ме мързи, а просто от умора.
Уморих се да се лутам в пустошта и да викам, а никой да не ми отговаря. Вървя по пясъчните дюни сама и се надявам да срещна приятел, но те се по ...
Уморих се да се лутам в пустошта и да викам, а никой да не ми отговаря. Вървя по пясъчните дюни сама и се надявам да срещна приятел, но те се по ...
1142
1
Имаше ме едно време една такава усмихната, не вярваща в повечето неща. Но сега е различно и аз вярвам, вярвам в това, което преди смятах за невъзможно. Вярвам, че можеш да плачеш, дори и да няма за какво, вярвам, че можеш да си тъжен, дори и да няма за кого, вярвам, че може да си самотен, дори и око ...
1382
1
Един ден ставам аз, стресната, мислейки, че закъснявам за училище и какво да видя: до мен стой един възрастен човек. Беше облечен в черно наметало. Видях, че до стената беше облегнат един сърп и се зачудих кой е той.Стареца ми се усмихна някак така топло. Усмивката стоеше някак странно на лицето му, ...
919
1
Отново аз на нищо не приличам:
сълзи от очите ми текат.
Така нелепо аз изглеждам,
самотна в стаята стоя.
Свикнала съм аз да плача ...
сълзи от очите ми текат.
Така нелепо аз изглеждам,
самотна в стаята стоя.
Свикнала съм аз да плача ...
730
"Когато научиш се да страдаш,
тогава ела ти при мен.
Ти си невинност и нежност,
не знаеща що е сълза.
Ти си ангел, ...
тогава ела ти при мен.
Ти си невинност и нежност,
не знаеща що е сълза.
Ти си ангел, ...
906
Изричаш думи-тайни,
шепнеш ги в тъмнина,
обляти в топлина,
носещи се по вятъра.
Птица нежно ги улавя ...
шепнеш ги в тъмнина,
обляти в топлина,
носещи се по вятъра.
Птица нежно ги улавя ...
716
Потънало в мрак и тишина
стоеше приятелството ни.
Усмихваше ми се, сякаш
ще ме погуби в спомени.
То обаче не знаеше, ...
стоеше приятелството ни.
Усмихваше ми се, сякаш
ще ме погуби в спомени.
То обаче не знаеше, ...
738
Жадуваща една усмивка,
жадуваща малко покой.
Самотна, стояща на една скала,
стоеше - нежна - Любовта.
Замислена и чудеща се, тя ...
жадуваща малко покой.
Самотна, стояща на една скала,
стоеше - нежна - Любовта.
Замислена и чудеща се, тя ...
722
2
Луната е моето слънце, нощта е моя ден, студът ме топли, а вятърът грей. Тъгата е моето щастие, Самотата е моя приятелка, Сълзите ме изслушват, а Омразата с мен се смей. Странно, нали, ние си приличаме доста с теб. Нощта не беше ли τвоя дом, а Скръбта твоя сестра? А може да съм те объркала с някой, ...
712
2
Здравей, Самота,
приятелко мила и добра.
Не можах да намеря Тъгата,
явно съм я отминала,
тук някъде е, усещам я. ...
приятелко мила и добра.
Не можах да намеря Тъгата,
явно съм я отминала,
тук някъде е, усещам я. ...
748
3
Мрак и светлина, студ и топлина, омраза и любов, скръб и радост, жар и плам, грозота и красота. Просто думи отрицателни?! Не, думи наложителни. Така красиви и ужасни, те привличат мисълта. Нима без тях не можем, нима без тях не сме хора? Без тях ние сме нищо? Да, без тях едва ли щяхме да просъществу ...
1039
2
Защо трябва да кажа "Обичам те" щом не го мисля и не е така? Защо караш ме да те лъжа в очите и после казваш ми, че страдаш от това? Защо молиш ме и караш да страдам като знаеш, че безразличен си ми ти? Защо въвличаш ме в твоята болка и караш ме отвътре да кървя? Защо караш ме да страдам от твоята ф ...
767
3
Защо ти е слънцето да изгрява,
щом след това пак ще залезе?
Защо ти е луната да свети,
щом не искаш да виждаш нищо ти?
Затвори очи и погледни в тъмата, ...
щом след това пак ще залезе?
Защо ти е луната да свети,
щом не искаш да виждаш нищо ти?
Затвори очи и погледни в тъмата, ...
684
Усещам го където и да отида,
чувствам го навсякъде по мен,
не мога да го видя,
но знам, че е тук, до мен.
Мразя присъствието му, ...
чувствам го навсякъде по мен,
не мога да го видя,
но знам, че е тук, до мен.
Мразя присъствието му, ...
677
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
