Това е разказ за това как получих бойното си име. Ръмжачът и Шира ме заведоха при учителя на вълка - Скиталецът, който след съответното встъпително слово ми обясни процедурата - трябвало да се подложа на тридневно бдение и да търся видение, което да ми помогне да намеря името си. По стари аскетски традиции ме насочиха към пущинакът със заръката да се върна точно след три дни и да не използвам нищо, което не нося сега със себе си, а именно гито ми, една манерка с вода и писмото, което Шира ми връчи тайно от другите двама с думите да го прочета, само ако не получа видение до края на срока за това.
Първата ми работа беше да си намеря място, където да прекарам тези три дни, защото да щъкам нагоре надолу ще е излишен разход на енергия. След половин час си избрах нещо подходящо - достатъчно пусто да не се разсейвам и далеч от всякаква вода, за да не се изкушавам излишно. Наличието на едно неголямо скално образувание щеше да ми осигурява така необходимата сянка през по-голямата част от деня. ...