Интервю с Любовта

-         Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...

-         Съществувам - за тези, които вярват в мен и  ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.

-         А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не сте самата Заблуда?

-         Не знам - усмихна се Любовта - проверете сама.

-         Добре, кажете ми тогава, защо хората все ви търсят, а когато ви намерят, се оплакват от вас, че са ви пуснали в сърцата си?

-         Аз мога да създавам, но и да руша, да пораждам усмивки, но и сълзи, затова не случайно имам двама братя - Щастието и Мъката. Винаги, когато си тръгне единият идва другият, а когато съм с тях, животът ни става по-лек, защото сме заедно.  Когато аз съм с брат ми Щастието, забравям Мъката и се възгордявам, така че не ме интересува нищо. Но щом Щастието си тръгне и дойде Мъката, аз чак тогава разбирам, колко хубаво ми е било с него.

Сложна работа!

-         Имате интересни разсъждения за Любов!

-         Че, какво ми е като съм Любов, това не ми пречи да мисля!?

-         Не, не се обиждайте, просто хората казват, че сте скарана с Разума и затова се учудих.

-         Това са клевети! - ядоса се Любовта. - С Разума сме приятели. Просто понякога влизаме в противоречия . Но, нали разбирате - няма идеални неща.  Но вижте, той със Сърцето наистина е в конфликт. Защото то иска едно, а той друго и ето ти скандал.

-         Тогава, Любов, споделете ни, кой е вашият опонент, ако не е Разумът?

-         Опонент, не, по-скоро враг. Това е Страхът, Егоизмът и всичките им братя и сестри. Те ме потискат и ми пречат понякога да съм щастлива.

-         А коя е вашата мечта, имате ли такава?

-         Да! Да съм споделена!

-         На 14 февруари имате рожден ден, на колко години ставате?

-         Ами, не мога да ги пресметна. Живея в сърцата на хората, откакто свят светува и затова вече съм много стара. Но нали знаете... "Старата Любов ръжда не хваща...” Затова годините не ми личат много и аз си оставам  все същата през вековете.

-         Кои са най-ценните подаръци, които ви подариха вашите приятели?

-         Мъдростта ми даде  разбиране, Наивността - доверие, Заблудата - илюзии,

Ревността - съмнения, Щастието - радост, Мъката - горчилка, а Лудостта, каквато си е луда по рождение, забрави да дойде.

-         Какво ще пожелаете на вашите фенове?

-         Ами, пожелавам им да вярват повече в мен и да не ме забравят, дори когато съм далеч, защото аз, рано или късно, ще дойда при тях.