Интервю за работа

Денят е мрачен и вчера цял ден валя дъжд. Но като си спомня за адските жеги през лятото и ми става уютно и топло, и хич не ми се иска да се върне парещия зной със гадни изпарения. Клоните на дърветата се клатят от вятъра, но листата им все още не са започнали да пожълтяват. Настъпва периода на Везните. Според социологическите проучвания, мрачното време носело понижаване на настроението при хората!?... Има нещо вярно в това, но в общи линии, лошото време кара хората да се стегнат и да направят правилна оценка на ситуацията. А ситуацията е такава, каквато сами си я направим и отчасти зависи от годините, които сме натрупали като опит и възраст. Това, разбира се, нито ме успокоява, нито ме радва, но като се сетя за хилядите простотии, които ме заобикалят и се опитват да навлязат в ежедневието ми, чак настръхвам. Всъщност от вчера ми е тръгнало на простотии. Първата беше с оная скрита камера дето ми я направиха, когато си вървях най-мирно по уличката и после ми се смяха всички приятели, като видяха как исках да спасявам онзи воайор от покрива! Това е то! Да дойдеш в София да си търсиш работа и да попаднеш на скрита камера още на втория ден?!... И това ако не е късмет?... В телевизията едва ли ще ме вземат, защото малко съм надвишил възрастовата граница! Но виж, за бояджия или строител със сигурност! Само че не се знае до кога ще стане това и до кога ще остана в София. Отседнал съм в една своя братовчедка, но колкото и гостоприемна да е тя, все пак трябва в най-скоро време да си намеря квартира. Така че още на другия ден, след  човека от покрива, дето щех да го спасявам, а се оказа скрита камера, реших да се поразходя и така, между другото, да си потърся работа. В ръцете си носех вестник с множество обяви, но почти половината от тях ми изглеждаха съмнителни. Все пак, за да се разведря малко реших да отида на кастинга за мъже-фотомодели, където възрастовата граница беше учудващо висока - до четиридесет години? Аз ги навършвах чак октомври месец, а беше все още края на септември. Имаше мноооого време! Офиса се намираше в един жилищен блок на първия етаж. Позвъних и вратата ми отвори възрастен господин, облечен в анцунг и обеца на ухото. Това е то!Хора на изкуството!

   - Идвам за кастинга за фотомодели! - започнах направо аз. - По обявата във вестника.

   - Попълнете този формуляр - подаде ми лист хартия той.

Седнах на масичката, където седяха още двама като мен и се питаха един друг как се попълват формите. Взех оставения химикал и започнах да попълвам данните си. Име, презиме... На четвърта точка трябваше да опиша обиколката и дължинта на... оная ми работа?!Погледнах към двамата мъже и видях, че ме наблюдават. Огледах се за мъжа с обецата, но той беше влезнал в съседната стая.

   - Какво? И тебе ли те карат да си го мериш... - попита ме по- възрастният.

   - Да, ама не съм го мерил откакто жената не ми даде предния месец. Оттогава може и да е понамалял малко и да съм загубил форма.

   - Спокойно, моята не ми е давала от пет години - успокои ме възрастният, а по-младият се захили. - Как мислиш, момче? За какво им е на тия да знаят дължината и обиколката ни?... - попита ме по- възрастният.

   - Ами, може би такива са новите европейски изисквания - свих рамене аз. - Като влезем на първи януари догодина и други работи ще ни карат сигурно да правим.

    - Сигурно ще ни питат и дали не сме с обратна резба - подхвърли по-младият.

    - Сигурно - кимнах аз.

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе мъжът с обецата, а след него се появи  една пращяща от гърди блондинка в бяла медицинска престилка, с боне на главата. Направо ми замириса на порно филм. Всички лампи в главата ми засветиха на червено.

   - Попълнихте ли формулярите - попита ни мъжът. След това посочи мацето зад себе си. Вървете с колежката в съседната стая. Тя ще ви запознае с условията на кастинга.

   Младежът скочи и тръгна пръв. Аз се надигнах и го последвах, а след нас с пъшкане тръгна и по възрастният. Влязохме в съседната стая и блондинката ни посочи три кресла, а тя седна на ръба на едното, на което беше седнал младежът.

   - Дайте ми формулярите - казя тя и започна да ги чете. Широкото и деколте откриваше пищните и силиконови или безсиликонови форми. Младежът като хипнотизиран гледаше в тях, а възрастният мъж бършеше потта по врата си с една кърпичка.

   - Вярна ли е информацията, която сте представили в точка четвърта? - попита медицинската сестра младежа и видях как гъста червенина покри лицето му.

   - Ами, да. Вярна е - отвърна бързо той.

   - Работата при нас е сериозна и нещата трябва да са точно описани. Моята задача е да проверя информацията и да я сверя - каза блондинката и ни изгледа. - Кой ще бъде пръв?

    - Ъ? Какво? - очуден я изгледа младежът. - Искате да ви покажем?...

    - Да –  кимна му блондинката. - Надявам се, че не се срамувате от мен?

    - Ннне, не - смутолеви младежът. - А не може ли по единично? В някоя друга стая?

    - Добре – кимна блондинката. - Последвайте ме. След това стана и влезе в една съседна стая. Младежът я последва. Възрастният ме изгледа и с пъшкане се надигна:

    -Тая работа не е за мен! Ще си ходя, че бабата ако разбере, ще ме изпече на бавен огън за вечеря! Хайде, със здраве! - и леко се изниза от стаята.

Аз останах сам и се огледах на около, търсейки да открия някакви признаци за дейността на фотостудиото. Стая като стая. Нямаше никакви плакати или тем подобни.

От съседната стая не се чуваше нито звук. След малко вратата се отвори и от там излезе младежът. Лицето му беше смутено, но той само ми кимна да влизам и бързо излезе от стаята. Май се беше поуплашил малко. Влязох в стаята. Блондинката седеше със сантиметър в ръка на един широк диван и ме очакваше усмихната:

   - Заповядайте. Седнете до мен.

Огледах се наоколо. Най-обикновена стая. И тук нямаше никакви плакати. Прозорците си бяха от алуминиева дограма, а в единия ъгъл тихо жужеше климатик.

   - Какво да правя сега? - попитах.

Блондинката ме изгледа весело:

   - Нищо!

   - Нищо? - този път беше мой ред да се очудвам. - Абсолютно нищо?... Нямаше ли да ми измервате?...

    - Не - усмихна ми се тя. - Това беше просто тест. Приключихме с него? Заповядайте утре на пробни снимки в девет часа. Държим да бъдете точни.

     Изгледах я весело:

    - Интересен тест! И издържах ли го?

    - Да - отвърна ми тя. Но дядото не. Той си отиде, нали?

    - Бабата щяла да го пече на бавен огън...

    - Ха-ха - засмя се тя. След това стана и се запъти към вратата. Подаде ми ръка:

    - Беше ми приятно.

    - И на мен - отвърнах и се запътих към вратата, но внезапно се обърнах:

    - А, ако бях започнал да си разкопчавам...

Блондинката ме погледна под дългите си мигли:

    -Нямаше да го издържите. Като младежа. Той утре няма да идва.

    - Аха - отвърнах. - Чао! До утре! - и се измъкнах обратно през вратата.

    - До утре! - чух зад мен.

Навън времето ме посрещна със лек дъждец и прохладен вятър. Загърнах се плътно във якето си. Добре, че не ме накара да си меря... че както се беше свил и премръзнал... къде щях да го търся?...