Преди да започнете да четете, евентуално, искам да кажа, че този разказ не носи някаква поука или ако откриете такава - не съм я мислил целенасочено. Този разказ спада към научната фантастика, е може би не научна, но става въпрос за бъдещето, една измислица. Но тази фантастика, а повече като това, което днес е на пазара, не че искам да обидя авторите на тези книги, но тази, която излиза днес и в последните години, като стар крафт,уар крафт и безброй подобни комерсиални разкази. Привлича вниманието, но не задъхржа интереса, нито пък задълбава със съзнанието на човек, карайки го да се замисли за разлика от разказите, които съм чел, а на вярно и някои от вас, като например тези на братя Стругатски, както и на много други англииски, немски и американски автори, чийто имена в момента не помня. Този разказ със сигурност не може да се мери и с тези на пазара днес, но е написан, за да бъде изчетен на един дъх и после да потъне без да остави кой знае какви положителни или отрицателни чувства и ...