Исках...
1 min reading
Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, да ти обръщат толкова много внимание и да си играят с теб... докато не осъзнах, че е толкова скучно... Все пак бебетата порастват и спират да са така сладки и обградени с такова внимание...
След това разбрах, че искам да съм дете... та нали са толкова искрени... и невинно глупави, дори наранявани... така - по детски... сещате се, че дядо Коледа не съществува?... По дяволите, не трябваше да го казвам...
И все пак...и дете не искам да съм... и те порастват и стават лицемерни и жалки същества... наречени - хора...
Понякога... ми се иска да съм просто едно Нищо... без чувства, мисли и разсъдък,но би било така глупаво дa си Нищо... Ех, каква дилема е животът... Жалко, че не можеш да избереш дори какво да си... Все пак ми е добре като сълза... винаги се раждам от емоциите, били те тъжни или радостни... Вярно, че понякога се прераждам в очите на хора, които не заслужават да съм на тях... Може да звучи егоистично, но е така... Все пак всеки е малко или много егоист...
Интересно... но преди исках и да съм стъкленото пурпурно конче с кристалните очи на раклата в онази стая... което така и не видях повече... бе така красиво... а може би искам прекалено много...
Е... може би е най-добре да бях птичка все пак... сърчицето на птичката е чупливо...плахо, искрено и красиво... способно да обича, страда и тупти... да изразява с "думи" своите сълзи...
... исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, да ти обръщат толкова много внимание и да си играят с теб... докато не осъзнах, че е толкова скучно... Все пак бебетата порастват и спират да са така сладки и обградени с такова внимание...
След това разбрах, че искам да съм дете... та нали са толкова искрени... и невинно глупави, дори наранявани... така - по детски... сещате се, че дядо Коледа не съществува?... По дяволите, не трябваше да го казвам...
И все пак...и дете не искам да съм... и те порастват и стават лицемерни и жалки същества... наречени - хора...
Понякога... ми се иска да съм просто едно Нищо... без чувства, мисли и разсъдък,но би било така глупаво дa си Нищо... Ех, каква дилема е животът... Жалко, че не можеш да избереш дори какво да си... Все пак ми е добре като сълза... винаги се раждам от емоциите, били те тъжни или радостни... Вярно, че понякога се прераждам в очите на хора, които не заслужават да съм на тях... Може да звучи егоистично, но е така... Все пак всеки е малко или много егоист...
Интересно... но преди исках и да съм стъкленото пурпурно конче с кристалните очи на раклата в онази стая... което така и не видях повече... бе така красиво... а може би искам прекалено много...
Е... може би е най-добре да бях птичка все пак... сърчицето на птичката е чупливо...плахо, искрено и красиво... способно да обича, страда и тупти... да изразява с "думи" своите сълзи...
... исках да съм птичка...
© Миши All rights reserved.
