Искам да те сътворя...
Здравей, слънчице!
Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, говорят точно това. Само, че ги разчитаме твърде късно (за жалост). Отучихме се да го правим.
Изпадайки в онова състояние на размисъл, се отнасям в света на спомените (и сънищата) и търся там, в тях именно, тези знаци. Разчитайки ги, ще мога по-лесно да се ориентирам в бъдещето.
Бъдещето...
Красиво звучи. Ако всичко беше толкова лесно... Но нали сме създадени да се мъчим.
Защото достигайки до бъдещето, трябва да преминем през настоящето. В което аз и ти сме толкова много свързани и толкова далеч един от друг. Но какво са разстоянията, когато обичаш някого? Нищо. Една подробност.
Така се чувствам сега.
Иска ми се да съм до теб, моето момиче, да те гушкам и целувам. Да ти шепна нежни думи галейки те по косата... Иска ми се да гледаме залеза и посрещаме изгрева заедно... Искам да те гали всяка вечер моето „Обичам те!” и сутрин да те будя с него и най-нежната ми целувка... Искам да превърнем нощите си в оазиси на нежността и страстта ни. Там, където телата ни ще празнуват своя празник, наречен Любов... Искам да се разхождаме хванати за ръце или прегърнати в топлите летни нощи... Иска ми се да тичаме боси и голи по някай пуст плаж и да намираме прохлада в морските вълни... Искам да бъдем заедно пред камината в някоя горска хижа и да се любим, а навън да вилнее бурята...
Искам...
Зная, че това са мечти, но човек трябва да вярва и се надява. Защото кой знае. Светът се е разбъркал и мечтите започнаха да се сбъдват.
Моят съвет е:
„Хора, не спирайте да вярвате и мечтаете! Направете своят свят красив. Така и останалият ще се превърне в райски кът.”
Затварям уморено очи. В съзнанието ми изплува една картина. От една топла лятна нощ. На сбъдната мечта...
И едно прекрасно, слънчево момиче, което много обичам! Вълшебницата в моето сърце.
© Христо Костов All rights reserved.
