14.02.2008 г., 9:59

Искам да те сътворя...

7.3K 0 27
1 мин за четене

Здравей, слънчице!


Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, говорят точно това. Само, че ги разчитаме твърде късно (за жалост). Отучихме се да го правим.
Изпадайки в онова състояние на размисъл, се отнасям в света на спомените (и сънищата) и търся там, в тях именно, тези знаци. Разчитайки ги, ще мога по-лесно да се ориентирам в бъдещето.
Бъдещето...
Красиво звучи. Ако всичко беше толкова лесно... Но нали сме създадени да се мъчим.
Защото достигайки до бъдещето, трябва да преминем през настоящето. В което аз и ти сме толкова много свързани и толкова далеч един от друг. Но какво са разстоянията, когато обичаш някого? Нищо. Една подробност.
Така се чувствам сега.
Иска ми се да съм до теб, моето момиче, да те гушкам и целувам. Да ти шепна нежни думи галейки те по косата... Иска ми се да гледаме залеза и посрещаме изгрева заедно... Искам да те гали всяка вечер моето „Обичам те!” и сутрин да те будя с него и най-нежната ми целувка... Искам да превърнем нощите си в оазиси на нежността и страстта ни. Там, където телата ни ще празнуват своя празник, наречен Любов... Искам да се разхождаме хванати за ръце или прегърнати в топлите летни нощи... Иска ми се да тичаме боси и голи по някай пуст плаж и да намираме прохлада в морските вълни... Искам да бъдем заедно пред камината в някоя горска хижа и да се любим, а навън да вилнее бурята...
Искам...
Зная, че това са мечти, но човек трябва да вярва и се надява. Защото кой знае. Светът се е разбъркал и мечтите започнаха да се сбъдват.
Моят съвет е:
„Хора, не спирайте да вярвате и мечтаете! Направете своят свят красив. Така и останалият ще се превърне в райски кът.”
Затварям уморено очи. В съзнанието ми изплува една картина. От една топла лятна нощ. На сбъдната мечта...
И едно прекрасно, слънчево момиче, което много обичам! Вълшебницата в моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно нежно,у романтично и красиво!
    Изживей я тази обич без задръжки, напълно!
    С възхишение и с много усмивки
    Веси
  • Поздравления!!!Пишеш прекрасно...
  • Прекрасен разказ...жалко само, че рядко се сещаме за мечтите, които толкова могат да изпълнят живота ни!поздрав!
  • Благодаря ви!!!
  • Стопли ми сърцето, Ице!
    Толкова нежно посвещение...
    Прегръщам те!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...