Искам да зарадвам мама
ИСКАМ ДА ЗАРАДВАМ МАМА
Искам да зарадвам мама. Надписвам ѝ картичка колко много ѝ благодаря за всичко. Тя я прочита, просълзява се и ме прегръща. Аз съм доволна, тя също. Но знам ли наистина за какво благодаря на мама?
Първо ѝ благодаря, че ме е носила в утробата си цели девет месеца. После ѝ благодаря, че в може би най-мразовития ден от месец януари, тя ме е родила. Благодаря ѝ, че ми е дала име, по-красиво от нейното дори! Благодаря на мама, че ме е облякла, макар и тя да е нямала дрехи. Благодаря ѝ, защото през нощите тя е имала легло, но все пак е стояла над моето! Благодаря ѝ за всяка капка вода, всяка хапка храна! Благодаря ѝ, че ми е дала подслон, под който се е грижила за мен - болна или здрава. Благодаря ѝ, че всеки Божи ден ме е водила и взимала от детска градина, че не ме е забравила нито веднъж! Благодаря на мама, че ми купуваше скъпите играчки, които исках, само и само да не бъда по-назад от другите деца... и харчеше пари за тези "вехтории", но знаеше колко важни бяха те за мен! Благодаря ù, че ме учеше да бъда толерантна към приятелите си от първите години в училище. Благодаря ѝ, че винаги отделяше по левче за закуска за МЕН! Благодаря ѝ, че се интересува от мен, макар и да не спира да работи! Благодаря на мама, че ме наказваше заради грешките ми - така нямаше да стана човекът, който съм! Благодаря ѝ, че се грижи така за мен и днес и че винаги ще го прави!
Обичам те, мамо! Благодаря, че ми даде живот!!!
© Ралица Костова All rights reserved.
