Искам Някой да ме помни

Ти, който стоиш от другата страна на редовете...

Запомни ме... И аз ще запомня теб...

Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на себе си. Дължиш го на нищожната вероятност ти, да си точно Ти на този свят. На (не)вероятността твоите родители някога да се срещнат под всичките абсурдни обстоятелства, на (не)вероятността техните родители да се срещнат и техните родители, и техните родители... И всичко това да създадат най-прекрасното нещо, на което е способно любовта им – Теб.

Такъв, какъвто си.

Ако щеш чисто биологично, дори и тогава шансът е бил едно на милиони (един от милионите сперматозоиди).

И понякога в очите на някой (всеки) или нещо (всичко) може да си луд, затворен, твърде добър, твърде лош, твърде краен, нерешителен, импулсивен... Но ти си Ти, а и всички хора, които историята помни до днес, са били луди, затворени, добри, лоши, крайни, импулсивни...

Води се по себе си и не чакай да ти съобщят, че утре светът свършва, за да правиш всичко, което някога си желал да правиш. Бъди себе си по всеки един възможен начин, на който си способен, просто защото животът, както и миговете, се случва само веднъж, а стрелките на часовника се безпощадни.

Да – Времето е най-великият учител на света, но то, като повечето велики учители, е безпощадно към учениците си и то по един безвъзвратно жесток начин.

„Вчера” винаги ще те бележи, но за да може утре да си щастлив, трябва да живееш днес и сега, защото това е единственото нещо, което лежи между двете ти длани.

Хората вярват в съдби, предопределения, предначертано...

Аз вярвам, че каквато и да е истината, човек сам държи чука и наковалнята в ръцете си, човек сам изковава утрешния си ден.

Ти и единствено Ти ще бъдеш сам спътник в собствения ти живот – от самото му начало до самия му край и с тази мисъл ще бъде най-добре да прекараш цялото това време, докато обичаш и щадиш понякога себе си.

Да живееш е като да обичаш – когато даваш най-доброто, на което си способен и когато целта е просто указател за посоката, в която трябва да вървиш, а пътят до нея и опитът, който трупаш по него, е твоята цел, дори и да не стигнеш до самия му край, ще се чувстващ удовлетворен.

Често ще чуваш, че човек не е съвършен, че животът се гради на несъвършенства, че не можеш да бъдеш всичко и не можеш да имаш всичко, което искаш...

А ти ми отговори, дори и да е вярно, ако ти не прекараш живота си в опит да опровергаеш всичко това, за какво всъщност си струва да живееш?

Аз, това парче, което диша в теб, никога няма да ти позволя да се откажеш от мечтите си!

Никога няма да спра да искам най-доброто за теб и да вярвам до края на твоя живот, че човек може да има всичко, за което някога е мечтал!

Никога!

И ще ти го напомням всеки път, там някъде – между редовете, между рутината и монотонността на дългите работни дни, отчаянието, което стоварват обстоятелствата на гърба ти... Ще ти го напомням!

Това, че човек винаги трябва да опитва да бъде най-доброто, на което е способен!

И ще те потискам, ще те карам да се чувстваш малоценно, ще те натъжавам понякога, друг път ще съм като намачкана хартия в гръдния ти кош и ще чакам...

Ще чакам да разчетеш знаците ми, да ме намериш в теб, да си спомниш, че си ме запомнил...

И да хванеш живота си в собствените си ръце – точно там, където му е мястото...

Отново.

Запомни ме,

Ти, който си от другата страна на редовете...

И аз ще запомня Теб!