ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво – една розова мечта в безкрайната сивота на мрака.
А времето вървеше редом с него. С всяка своя несигурна стъпка то преоткриваше за кой ли път този стар и порочен свят, който го заобикаляше. Вървеше и беше щастливо. Като че ли нищо не го интересуваше. То не можеше да се омърси и изкриви от заобикалящата го подлост и от чернилката. Със своята крехка невинност, която не осъзнаваше, но която го закриляше с огромна сила, малкият човек се справяше с трудностите на живота. Каква радост му доставяха зелените тревички и великолепните цветя! А тези прелестни пеперуди? Как хвъркаха от цвят на цвят – като разноцветни петънца се носеха из въздуха.
И изведнъж детето откри Слънцето. Колко красиво и далечн ...