Искаш ли ме?

Искаш ли ме?

Защо?

 Нима си привлечен от тялото  ми?

От усмивката?

 От излъчването ми?

 Или от ума ми?

А какво искаш от мен?

 Ти знаеш ли?

Искаш ме за една нощ или ме искаш, докато ми се наситиш?

 Или смяташ, че никога не ще го направиш?

 Аз наркотик ли съм за теб?

 Искаш дневната си доза?

Какво ще я задоволи?

Усмивка, прегръдка, докосване целувка… или нещо повече?

Знаеш ли?

 Кажи ми, знаеш ли?

Искам да знам. Незнанието ме побърка. Любопитство ме изяжда отвътре.

 Кажи, искаш ли ме?

А аз искам ли те?

 Ти как смяташ?

Искам ли те?

 Искам ли да те притежавам?

Мога ли без теб?

Ще отговориш ли, или ще мълчиш?

 Да не би някой да е запушил устата ти?

Защо мълчиш?

Гласа ли си изгуби?

 Или ума?

Аз ли ти причинявам това?

Толкова силно ли ти въздействам?

 Да си тръгна ли?

Не?

Защо?

Пак не отговаряш. Мълчанието ти е убийствено.

Отговори ми, моля ти се!

На колене ли да ти падна?

Знаеш, че не бих го направила. Гордостта ми е прекалено голяма.

Писна ми. Не мога да търпя мълчанието ти. Когато решиш да ми отговориш, сам ще ме потърсиш.

Не знаеш как да ме намериш?

Спокойно, ще намериш начин.

Голямо момче си все пак. Нали така?

До другия път. Запомни ме добре. Ако ли не, ще съжаляваш. Сбогом засега.