Исмаил
ИСМАИЛ
Докараха го братята му в едно одеяло, като в хамак. Много внимателно го положиха на болничното легло до мен. Гледаха уплашено, някак си диво, дори не търсеха съчувствие. Младеж, някъде под тридесетте: дископатия. В тази стая и тримата бяхме от това.
Бях крив и почти обездвижен, със системи и леко болезнен абокат. Третият пациент в стаята, ми дойде някак си в повече. Забих поглед в книгата с добродетелен текст.
Можех да се обслужвам, но той, не. Не знам защо, но като донесоха вечерята станах, поднесох му дъската и му сервирах, а после му отсервирах и му налях вода. Заприказвахме се. Исмаил: тракторист, женен бил, но нямали дете. Работил много, без осигуровки, в едно селце балканско, без училище, но с минаре.
На другия ден дойде и жена му. Занесе го на рамо до тоалетната, а после спусна завесите помежду леглата и (нали съм любопитен) с „мокри кърпички” го изми от пръстите на краката, та до косите. И това, всеки ден! А после ходила (разбрах) по 10 часа на работа.
На третият ден избягах от болницата… да си нахраня котката. После ме изписаха, а Исмаил си беше все така. Хващам се, че се моля и за него, и за жена му: дано да се оправи, заради него, заради жена му, и да имат те деца.
А, аз съм щастлив, имам си котката…
© Лордли Милордов All rights reserved.
