Спри да бягаш, спри да се криеш - тази малка, страхлива душа. Сърчицето ти тупа уплашено сред голямата, студена тълпа. От смъртта, щом помислиш, не плашиш се, от кого се страхуваш тогаз? Загубената вяра, тя прави те слаба и животът ти става корав.
            Спри да страдаш, да се пазиш, да мълчиш и да се обвиняваш, че животът ти бил е в застой. Започнеш ли нещо да правиш, поне довърши го до край. Дори да загуби значение, дори нищо да не промени, продължи го, развивай се, изграждай се и скоро ще победиш.
            „Да мълча, да се крия, да бягам? От кого? За какво? Докога? Искам вече всичко да свърши, искам вече да продължа. Да пазя дълбоко в мене всяка рана от предишен момент, да нося спомена в сърцето колко силно и дълго боли, не искам, нека забравя. Нека дойдат по-добри бъднини.
            Идва новият ден. Нов живот той ми донася. Далеч от предишни беди. Непознат, различен и страшен е, но може би ще се промени. Има надежда последна остала, че ще бъде лято красиво, но щом се погледна в старото огледало, виждам как есента живота отнема.”

 25.09.2009 г.