Истина ли е, че свещта угасва, когато вятърът посегне да я целуне?
Истина ли е, че ледът се стопява, когато Слънцето се усмихне?
Истина ли е, че грешките приспиват Щастието под воала на вулгарна заблуда?
Истина ли е, че пепелта остава вечна за опустошените мечти и уморената надежда?
Истина ли е, че животът свършва, когато сърцето намрази Любовта и остане апатично към Болката?
Истина ли е, че чудесата са реалност само в сънищата ни?
Истина ли е, че целувката може да наранява? Истина ли е, че сълзата е красива, дори и замъглена от тъга?
Истина ли е, че си безсилен, когато обичаш?
Истина ли е, че си слаб, когато плачеш или силен, когато се смееш? Истина ли е, че ангелите нараняват и от тяхната прегръдка боли?
... НЕ!...
За мен истината е друга!
За мен огънят в очите ти стопява и най-премръзналите ми сълзи! Грешките избледняват, опиянени от смеха ти, а там - на лицето ми, белезите от тях изписват въпросите ми. Целувката ти раздухва пепелта в мен и феникс от мечти прегръща силно сърцето ми. ...