От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше, сякаш затъваше в собствената си меланхолия. Цял ден не спираше, сновеше от офиса до магазина, срещи с клиенти, разговори, поръчки, изобщо... работа. Когато наближаваше време да се прибере у дома, му ставаше още по-тъжно. Живееше сам. Разведе се преди известно време и още не можеше да свикне с тази свобода. Не обичаше самотата, тя го правеше несигурен. Влизаше в малкия апартамент, правеше си душ, изкарваше бутилката с уиски и отваряше лаптопа. Това май се случваше вече всяка вечер. Играеше игри, четеше статии, слушаше музика. Една вечер реши да си направи страница във Фейсбук. Всички приятели и колеги имаха такива и му се чудеха, как така той още не си е направил. Направи страницата и спря. ...